III част

А в главата на Виктория...
„Искам, мога, желая го, ще го имам ... да му се не види, за нищо не ставам... Раян, излез ми от главатаааа”
- Виктория на дъската! - Г-жата по биология видимо ядосана на някого. Вики беше толкова разсеяна, че не успя да каже нищичко, обърна отчаян поглед към Раян, който единствен я гледаше.Но надеждата й бе прекъсната.
- Виктория, тук ли си изобщо?
- Да, да госпожо. – Разсеяно отвърна Вики.
- Тогава ми отговори на въпроса.
- Аз, аз... Вики се обърна към госпожата разочарована. Г-жо знаете, че биологията не ми е силен предмет, не мога да се справя.
- Седни си. Още по-безличен отговор...
Часовете преминаха ужасно бавно и в мъчителни мисли. В края на деня Вики изкача всички да си тръгнат. Имаше хубава тревна площадка зад училище, а тя много обичаше да ходи там когато и се искаше да остане сама. Легна върху тревата и се загледа в звездите, същите звезди които ден по-рано Раян гледаше. А къде ли беше той...
„Ohh I've been travelin on this road too long Just trying to find my way back home The old me is dead and gone, dead and gone” този път музиката пред директорския кабинет – последната светеща стая.
- Влез Раян. Се чу глухо отвътре.
- За какво си тук, да не би да си направил някоя пакост.
- Не, г-жо директор, искаше ми се да беше така. Сигурно щеше да ми е по-лесно. Но съм тук, за да ви разкажа една история. Да я разкажа и завърша...
- За какво говориш момче? С недоумение го гледаха топлите кафеви очи зад очилата.
- Искам да завърша така както започнах. Искам да съм стария човек. Госпожо директор моля ви да приложим някаква програма, за да си възвърна предишния успех. Имам желание да уча, не искам повече да живея така безсмислено.
- Сигурен ли си Раян, сигурен ли си, че можеш да живееш стария живот. Това за всички нас би било великолепно... но ти, какво те подтикна към това, ако може да знам?
- Подтикна ме не отчаянието, не липсата, а болката да се опитвам да избягам от истината. От истината бягах до сега, докато тя се опитваше да ме заслепи в очите, не искам да позволявам повече да загубя себе си, заради непонятните моменти в живота.
- Добре Раян, ще направя каквото мога за теб, ще ти пусна допълнителни часове...
Той затвори вратата на кабинета и голяма въздишка на успокоение се изтръгна от сърцето му. „Раян, унова момиче те подтикна, не истината. Прогледни отново, че любовта те въвлече във всичко, но и тя те измъкна”. Пак тези досадни мисли...Той тръгна да излиза от сградата, но навън беше прекалено тъмно, за да види къде ходи. В момента в който вървеше по тревата зад училище, чу гласа на Виктория:
- Днес вече веднъж се сблъскахме, не го прави пак. Със смях в гласа.
В първия момент Раян доста се стресна, защото най-малко нея очакваше, по това време, на тревата...
- Боже, изкара ми ума Вик, какво правиш тук?
- Виждам красотата и мисля дали тя създава любовта?!
След тези думи той спокойно се отпусна на тревата до нея и загледа звездите.
- Всичко, което искам да знаеш, е че късно осъзнах. Че ти си човека, който винаги е бил там, до мен. Ти си човека, който винаги ме е гледал мило и с любов, независимо какъв бях и как се държах. Ти си човека, който единствен ме е обичал заради самия мен. Не спря да го правиш дори и когато се промених така.
Той се изправи и се загледа право в очите й, които така красиво отразяваха светлината на всички звезди. Подаде й ръка...
- Вики, танцувай с мен, тук и сега! Момичето дори и не си помисли да се съпротивлява. Изправи се и хвана ръката му. И точно там под звездите, същите звезди, под които всички мечтаят, те върнаха миналото и написаха едно ново бъдеще...
Обичам те...
И отново любимата му песен „Without you I can’t breathe I’m not gonna ever, ever let you leave You’re all I got, you’re all I want…”

angel4eto_s2
26 Яну 2009 г.

Коментари: 15
black_lady #1, 26 Яну 2009 г.
Свърши си точно както трябваше
dafi_bs #2, 26 Яну 2009 г.
хмм нещо му липсва. уж за първи път се влюбил, променил се, а накрая ей така просто се осъзнава и разбира, че харесва друга... от втората част много ми хареса "хората бяха извадили от гардеробите по - тънките си дрехи, а заедно с тях и веселото настроение."
angel4eto_s2 #3, 26 Яну 2009 г.
не му пръква така от нищото дафи да се осъзнае...разбира кой наистина държи на него, и кой е бил до него през цялото време, следователно единствен заслужава любовта
dafi_bs #4, 26 Яну 2009 г.
хммм да, но никъде в текста не е показано, че тя е била с него през цялото време. може би трябваше да разгърнеш в някакъв по дълъг период историята. какво се е случило? тя го пита дали съществува съдба(и той отг "знам, че ме обичаш... което е отг от нищото) и му е занесла домашната...
ViZzZ #5, 28 Яну 2009 г.
Дам,и аз усетих,че нещо му липсва. Много прибързан край може би Но все пак останалото ми хареса
Servantes #6, 29 Яну 2009 г.
Абе кви са тия имена Раян, Ейвън... Напиши го Раю (Райко) и Емо или Емилиян. Много ме дразнят подобни работи, хем звучи гадно, хем се създава усещане, че авторката е прекалила със серялите (в случая с Квартала на богатите).
Shemet_ #7, 30 Яну 2009 г.
А ти що тогава се пишеш Сервантес,а не примерно Гошо :D това няма особено значение
angel4eto_s2 #8, 30 Яну 2009 г.
хахахаха шемет мерси
Servantes #9, 31 Яну 2009 г.
Благодари му, защото тоя разказ не струва защитата на Шемета.
Shemet_ #10, 31 Яну 2009 г.
А ?
angel4eto_s2 #11, 31 Яну 2009 г.
А така ли я подкарахме вече Сервантес. Това си е негово лично мнение дали защитава разказа ми или себе си. ти нямаш ли си друга работа
Servantes #12, 31 Яну 2009 г.
не.
angel4eto_s2 #13, 31 Яну 2009 г.
Ми намери си
black_lady #14, 31 Яну 2009 г.
Имената имат значение само доколкото носят символика или звучат красиво. Особено пък, ако никъде не се споменава къде точно се развива действието. Лично мнение
SExy_i_OpAsnA #15, 17 Авг 2009 г.
Ще ревна ;(