Кой си ти, че да казваш коя съм аз,
да казваш че съм тук?
Спри да се правиш на герой.
Не ти отива,
Просто не си ти.

И да изчезна, кой ли ще забележи?
Когато съм тук и сега,
Никой не ме вижда.
Понякога ми иде да изкрещя:
“По дяволите! Аз съществувам!”.

Но надали някой пак би ме видял,
че аз стоя и чакам...
Чакам да падне дъжда,
Продиктуван от моите сълзи.

За да може поне някой,
Дори и от съжаление, да ме подслони,
За минута даже -
да ме погледне.

И пак оставам сама да чакам
Мойте мечти да се сбъднат някой ден.
Ден надявам се преди ти да си роден,
За да не дойдеш и да съсипеш това,
което аз изградих, макар и малко –
то е ценно поне за мен.

Оставам и с надеждата,
Че това някога ще бъде чуто
Или поне видяно.
От един е достатъчно,
Само от един.

Но коя съм аз, че да е толкова ценно и важно?
Аз съм тази която чака да падне дъжда,
Продиктуван от мойте сълзи...

cveta
21 Апр 2009 г.

Коментари: 3
dafi_bs #1, 07 Юни 2009 г.
хммм прилича ми на текста на една песен...
greenleaf #2, 09 Юни 2009 г.
незнам на коя песен прилича,ама то това една римичка поне няма
mynik_f #3, 09 Юни 2009 г.