Кой си ти, че да казваш коя съм аз,
да казваш че съм тук?
Спри да се правиш на герой.
Не ти отива,
Просто не си ти.
И да изчезна, кой ли ще забележи?
Когато съм тук и сега,
Никой не ме вижда.
Понякога ми иде да изкрещя:
“По дяволите! Аз съществувам!”.
Но надали някой пак би ме видял,
че аз стоя и чакам...
Чакам да падне дъжда,
Продиктуван от моите сълзи.
За да може поне някой,
Дори и от съжаление, да ме подслони,
За минута даже -
да ме погледне.
И пак оставам сама да чакам
Мойте мечти да се сбъднат някой ден.
Ден надявам се преди ти да си роден,
За да не дойдеш и да съсипеш това,
което аз изградих, макар и малко –
то е ценно поне за мен.
Оставам и с надеждата,
Че това някога ще бъде чуто
Или поне видяно.
От един е достатъчно,
Само от един.
Но коя съм аз, че да е толкова ценно и важно?
Аз съм тази която чака да падне дъжда,
Продиктуван от мойте сълзи...
cveta
21 Апр 2009 г.