...пътищата ни ще се разделят
и само хубавите спомени ще личят,
може би ще ни сплотят,
но нищо няма да е както преди,
защото чужди ще бъдат онези дни,
в които заедно вървяхме,
болката деляхме-
просто една зад друга винаги стояхме.
Страхът неспирнно ми го шепти
и несигурността отдалеч си личи,
защото най-после осъзнавам
колко много в теб и приятелството ни влагам.
Досега минавах,наранявах-
така от хората се защитавах,
но без да искам до себе си те допуснах
"огромната грешка" не пропуснах.
И... за теб ме болеше,
частта от онова и тя заета вече беше,
случвало се не бе никога преди-
някой да достигне сърцето ми!
Знаеш ли,
колко е трудно да се радваш на нещо,
което не си имал преди,
но имаш сега,
но не и след деня?
Ще ме боли,
а сега със сълзи на очи
искам да ти благодаря,
че ми показа света,
в който аз не бях сама,
а със приятел зад гърба.
Знам,че деня наближава
и празнота, може би, само тя ми остава,
но и спомена за теб в мен винаги ще го има!
П.С-На един човек на когото страшно много държа(Ивче)!
09.05.09-Т.Х.Т.
tanq_rs
22 Май 2009 г.
