Хората загубват тренинг да пишат ... Може би така стана и с мен.... Но ето...
Отвратително студен пролетен ден... Тя седеше в една градинка и пушеше цигара, след цигара .... Не и правеше впечатление, че пръстите и беше бяха посинели.... Просто вече нищо не й правеше впечатление, отново вглъбена в мислите си. Къде беше сгрешила - ето това си питаше, но истината беше, че тя не беше сгрешила никъде. Просто нещата винаги се стичаха така, че тя винаги беше в лоша компания то не лоша като наркомани, алкохолици и т.н. А просто в компанията на винаги набелязаните, винаги виновните за всичко... И тъй като беше по малодушна винаги тя отнасяше всичко... Поемаше нападките, правеше се, че не и пука... Но всъщност не беше така, вътрешно сърцето й се късаше на хиляди парченца и тя мислеше, че няма как да го събере някога отново.... Ето,отново запали цигара... Защо изобщо ги беше почнала - ето това може би беше единствената й грешка... Но какво да се прави, не можеше да ги спре, просто защото това беше единствената й упора... Психиката й вече беше страшно лабилна, трябваше и още малко и щеше да се срути ... И в момента аз съм убедена, че всички се чудите за какво.... За момче? Не, тя знаеше, че до нея винаги ще има един човек, който наистина я обичаше... За семейство? Донякъде, след като не можеше да намери упора вкъщи, тя още повече се срутваше.... За приятели? Е... Тя имаше няколко истински и това й стигаше... Но най-големият и проблем беше, че не знае... Тя просто не знаеше, защо ВСЕ тя... Защо хората все говориха за нея.... Защо всичкия сочиха и й се смееха.... КЪДЕ ГРЕШЕШЕ?
Отвратително студен пролетен ден... Тя седеше в една градинка и пушеше цигара, след цигара .... Не и правеше впечатление, че пръстите и беше бяха посинели.... Просто вече нищо не й правеше впечатление, отново вглъбена в мислите си. Къде беше сгрешила - ето това си питаше, но истината беше, че тя не беше сгрешила никъде. Просто нещата винаги се стичаха така, че тя винаги беше в лоша компания то не лоша като наркомани, алкохолици и т.н. А просто в компанията на винаги набелязаните, винаги виновните за всичко... И тъй като беше по малодушна винаги тя отнасяше всичко... Поемаше нападките, правеше се, че не и пука... Но всъщност не беше така, вътрешно сърцето й се късаше на хиляди парченца и тя мислеше, че няма как да го събере някога отново.... Ето,отново запали цигара... Защо изобщо ги беше почнала - ето това може би беше единствената й грешка... Но какво да се прави, не можеше да ги спре, просто защото това беше единствената й упора... Психиката й вече беше страшно лабилна, трябваше и още малко и щеше да се срути ... И в момента аз съм убедена, че всички се чудите за какво.... За момче? Не, тя знаеше, че до нея винаги ще има един човек, който наистина я обичаше... За семейство? Донякъде, след като не можеше да намери упора вкъщи, тя още повече се срутваше.... За приятели? Е... Тя имаше няколко истински и това й стигаше... Но най-големият и проблем беше, че не знае... Тя просто не знаеше, защо ВСЕ тя... Защо хората все говориха за нея.... Защо всичкия сочиха и й се смееха.... КЪДЕ ГРЕШЕШЕ?
Nova_f
22 Май 2009 г.
Коментари: 12
Ruby_Bolger #1, 03 Юни 2009 г.
хах Сервантес, след този анализ направо ти се възхищавам!! 
crazy_teen4e #2, 03 Юни 2009 г.
Nova_f, "блестяща" защита... И какъв е смисъла да го пуска,ако не иска да види дали ще го харесат? Трябва да има повече мнения като на Сервантес.Не бива да й пука не за мнението на всички,а на тези,които казват "йе,мацко,мноо` е добро!". Опа,те тия е по-лесно да ги слушаш всъщност...
Axel #3, 22 Май 2009 г.
Хъ...незапочнато и незавършено.Сякаш е просто отрязано от някаква книга или просто мигновена мисъл дошла и си отишла за част от секундата.Почти нищо не се разбира.
За себе си ли пишеш?Ти ли все си виновната и все ти ли го отнасяш? 
.
Иии...правописните грешки са повече от очевидни.
.
Иии...правописните грешки са повече от очевидни.
Shemet_ #4, 03 Юни 2009 г.
Колко сте жестоки... 
black_lady #5, 04 Юни 2009 г.
Има си начини и начини да се поднесат критиките, просто на моменти коментарите на някои хора изглеждат толкова грубо казани към авторите, че въпреки дозите истина из тях, градивният им елемент се губи някъде по трасето напълно. И да ги има повече такъв сорт мнения, не виждам с какво ще помогнат. Да спрем някой да качва неща примерно? Еми то не е наша работа, администраторите сами си преценят кое им е достатъчно добро за сайта. Nova_f, хич да не ти пука, е моят коментар
Shemet_ #6, 04 Юни 2009 г.
А така Вал!Научи ги! Даже може да сипеш от твоята наполовина пълна чаша в тяхната наполовина празна! тцтц
crazy_teen4e #7, 05 Юни 2009 г.
Пф,не можеш да кажеш на черното бяло.И не бива,ако мотивът ти е да не му нараниш чувствата...
Nova_f #8, 02 Юни 2009 г.
междудрогото преди пет минути разбрах , че съм го написала ... 
изобщо не си спомням кога и къде ... как и защо ...
изобщо не си спомням кога и къде ... как и защо ...
Axel #9, 02 Юни 2009 г.
Намали бирата
Axel #10, 02 Юни 2009 г.
Ъъъ...колата имам предвид
black_lady #11, 28 Май 2009 г.
Защото й пука. Хората без личен живот много се забавляват да одумват тези, които си го имат. Колкото по-бързо спре да те е грижа за коментарите и критиките на разни случайни, толкова по-добре. Имаш си човек до себе си, който те обича, приятели, семейство... предостатъчно е. Различните хора търсят различни неща и ти не може да си всички тези неща едновременно, следователно винаги ще има такива, които ще те гледат лошо и коментират зле. Не можеш да се харесаш на всички, това е. Просто се научи да виждаш чашата наполовина пълна
Servantes #12, 23 Май 2009 г.
Скучнооо. Такива кратки и дълбоки разкази за размисили има вече около хиляда. Вече се изтъркаха. Създават у автора усещане, че твори нещо невероятно, а всъщнос всичките са еднакви и до болка познати.
Например първото изречение описва пейзажа или въобще обстановката. Второто винаги започва с "Тя" или "Той". Тук автора цъфти о гордост, че без да назовава лицето и без да го описва ще го превърне в главен герой.
После почват размислите на съответното лице. Първо по-общи после малко по-конкретни. Следва кулминацията с някоя "велика " мисъл протекла пез съзнанието на главния герой (чедто изписвана с големи букви).
До тук горния текст отговаря на условията. Завършека отново се отнася за пейзажа или обстановката за да върне читателя към първото изречение (композиционна рамка). Но в конкретния текст това липсва и затова изглежда незавършен.
Това е всичко, не е сложно нали?!
