Съжалявам,
че ти се доверих
и сърцето си ти открих.
Най-ценното,
най-съкровеното на теб споделих
и сега откривайки,
истината болката гори.
Сълзи се стичат от тъжните очи,
пред които ти безкрайно шептеше,
толкова убедено твърдеше-
приятел пред теб стой,
приятел чуваш ли?
Да, бях повярвала...,
но не и в онова,
в което хиляди пъти вече бях се убедила.
Яд ме е...,
но вече край.
Ще ти покажа,
че играта на лицемерието
не по-зле от теб и аз играя.
Това получих
и ще ти го дам.
Дано те заболи,
усещайки различието в поведението ми.
Ще питаш, знам-защо?
Отговорът в последните редове прочети
и никога вече приятел не ме наричай,
защото животът е игра на лицемерие
и уж доверие,
а главния герой вече съм и аз,
като всички вас!
tanq_rs
22 Юни 2009 г.
