На 3000км разстояние

- Сладко, Веско си е направил профил в интернет, вече можеш да видиш момчето, за което всички толкова ти говорим и възхваляваме! Чувала си за него от мен, от Борис, и от компанията, жалко че той замина за Мадрид година преди да се запознаем с теб ... щяхте да си допаднете много, той е чудесен човек!!!

- Мила, аз съм го виждала вече, още когато се бях скарала с Борис потърсих някакъв контакт с него, защото знаех, че той е човека който го познава най-добре, и го намерих, но не посмях да му пиша ... беше преди около половин година, мила ... спомням си че три месеца по-късно Борис ми каза че Веско е тук за около десет дни, помолих го да ни запознае, но нямаше как. Веско нямаше време за нови запознанства и така си остана всичко ... защо ми е да му пиша сега, не го познавам, само съм чувала за него ... ще видим, сега не ми се занимава с това ...
- Ок, мила както искаш - каза Мел.

Четири дни по-късно Джени седеше в час по Делова кореспонденция и буквално умираше от скука. Имаше да изготвя някакви документи, с които тя отдавна беше приключила. Нямаше какво да прави и се разрови във интернер, в приятелите на нейните познати ... и така попадна на профила на Веско - разгледа го и кой знае защо реши да му остави коментар: "чудесно момче, за което съм слушала много!" Вечерта Джени провери профила си и - изненада - имаше отговор от Веско - "след като ме матира с пешката, би ли ми дала малко повече инфо за себе си?" Нещо в момичето трепна - тя се обади на Мел, която веднага се отзова двете си чатеха и в един момент Мел предложи:

- Сладко, искаш ли да те запозная с Веско? Много ще си допаднете той е страхотен.
- Не, мила какъв е смисъла остави нещата така, дори не знам защо му писах.
- Глупости, хайде да ви запозная той няма да те охапе, ще ви добавя в общ чат. Той вече ме пита коя си, казах му че си бившата на Борис ... иска да се запознаете, моля те сладко не се дърпай ...
- Добре, Мел хайде добави ни, ще видиш че просто ще си говорим тази вечер, а утре дори няма да се сети да ми пише, и ще си седи като още един абонат, с който не поддържам контакт.
- Няма да стане така, ще видиш!

Мел добави Веско и Джени и започнаха да си пишат, след това някой предложи идеята за конферетн разговор и така тримата си говориха до около един през нощта, когато Джени реши да става.
Наистина Веско се оказа много точен и готин човек, веднага си намериха приказката. На следващата вечер неочаквано за Джени, но Веско пак й писа. Двамата наистина се харесаха. Говориха си с часове и ... неусетно се влюбиха, макар и да се познават само във вируалното пространство. Гледаха се с камерите, бяха постоянно заедно, макар и чрез интернет. Пишеха си SMSi до сутринта, и бяха опиянени един от друг. Веско кандидатстваше в университет, и работеше. Беше натоварен, но винаги намираше време за Джени, макар и да е посреднощ. Двамата показваха любовта си по всякакъв начин - посветиха стихотворения един на друг, направиха колажи с общи снимки, наричаха се по начин, по който само те се обръщат един към друг ... Един прекрасен ден - денят на влюбените Веско предложи на Джени да обявят тази дата, за тяхната дата - след нея да се считат за двойка - Джени се съгласи, толкова мечтаеше за това ... Веско й беше казал, че има вероятност лятото той да се върне за около месец и да бъдат заедно - Джени чакаше това с нетърпение. Бяха щастливи бяха заедно, макар и чрез интернет - това беше една интернет връзка, но толкова реална, толкова истинска, изпълнена с толкова мечти и надежди, изпълнена с толкова планове за бъдещето той твърдеше, че никога няма да я остави, че я обича, и винаги ще я обича, че я е търсил цял живот и винаги я е познавал в мечтите си ...
Но има една японска песен, в която се казва, че да обичаш е същото като песен да пееш, но няма песен без край... Веско беше приет в университета, но това значеше да се измести в друг град, означаваше да търси нова квартира, работа ... и отложи пътуването си до България. Каза, че ще дойде някъде около Коледа, и Джени се примири с мисълта, бяха щастливи, но месец след това двамата се отдалечиха. Затрупани в сивото ежедневие, и всеки в осбствените си грижи, една вечер Веско и Джени преведоха тежък разговор:

- Джени, трябва да поговорим ...
- Добре (тя знаеше какво значи това ... беше на ясно какво следва)
- Джени, знам че е мъчително да сети човек в напрежение, затова ще бъда директен няма да мога да си дойда на Коледа, няма как да стане, искам когато обичам някого, да мога да го прегърна и да го усетя до себе си, а няма да мога да те видя поне в следващата една година.
- Разбирам на къде биеш, всичко е ясно, очаквах го, няма проблеми, решението е твое, аз се съгласявам с теб, всичко е наред. (От очите на Джени напираха сълзи, толкова мечтаеше тя за края на Юни, за да виви любимия си, а сега ... всико рухна)
Веско, продължавам да те обичам, няма да спра ... искам да съм с теб, и ако това значи да те чакам девет години, бих го направила.
- И аз те обичам, мъник но така е най-добре за двамата, времето ще покаже на къде ще поеме всеки от нас и ако ни е писано един да сме заедно, ще бъдем.
- Знам ... всичко ще се нареди, вярвам в това, но в профила си, оставям снимките, стихоторенията ... коментарите ... и надписа, че те обичам, защото е истина!
- И аз нямам намерение да трия нищо от там, един ден ще бъдем заедно и няма да имаме нужда от време на заем ...

Разстоянието ... винаги пречи разстоянието ... особено ако това са 3000км ... Но аз вярвам, че един ден след години, те ще се намерят в изгубения свят и ще поемат по общия си път ... просто не им е писано да е сега - има време. Но Джени си спомняше красивите разговори, мечтите им, четеше си милите SMSi, спомняше си думите му: "намерих те, и няма да те пусна" и гледаше със сълзи стихотворението, което Веско беше написал за нея, и което тя принтира и закачи над леглото си. То завършваше с думите: "Завинаги твой, Веселин Иванов" това и вдъхваше надежда и тя мечтаеше вискичко да се нареди ... и един ден да бъде щастлива със съкровището си.