Аз съм в стая без врати
но как успя да влезеш ти.
Да седнеш в тъмното до мен,
да светиш вътре всеки ден.

Събудих се и беше мрак.
Събудих се под похлупак.
Лицето ми беше без черти.
А стаята - все още без врати.

Прозорец си направих с времето,
а всеки бе забравил семето.
Засадено за да бъде
това което не може да бъде.

И някой пак през прозореца гледа,
търси компания за нова беседа.
Озарен от лъчите поема навътре.
И след миг, мечтата му - кът е.

И стените все мълчат,
искат поне още един път,
да ги облечеш в светлина
чак до края на песента.

Но песните са без край и начало,
поне там където детето е мечтало.
Защото всички живеем в главите на деца
и всички сме плод на несбъдната мечта.

DIGHeaD
20 Юли 2009 г.

Коментари: 2
crazy_teen4e #1, 18 Авг 2009 г.
Малко ми е неясен смисъла...но пръвата строфа ми хареса страшно много!
dafi_bs #2, 23 Юли 2009 г.
имам чувството, че си съчетал различни неща... ако ги напишеш отделно ще е по-добре. иначе е хубаво