Дневник с чувства 2

Преди време, Теди имаше дневник, в който записваше всичко, което я вълнува, но когато се запозна с Данчо тя престана да пише. Винаги можеше да му се довери и да си поговори с него. Когато имаше проблем в училище, с родителите или с гаджето, Данчо винаги беше до нея и я успокояваше, даваше й сили. Въпреки, че много рядко нещо я тревожеше, тя знаеше, че може да разчита на него както и той на нея. Теодора обаче не знаеше нещо за Данчо-той я обичаше. Още щом я видя-тези дълги й къдрави коси, бялото й усмихнато лице, стройната фигура, блясъкът в очите й-той разбра, че това е момичето за него. След като разбра, че тя си има приятел, той се разочарова, макар че не си е мислил, че момиче като нея ще е само.

Данчо обичаше да я гледа и слуша с часове. Болеше го само тогава, когато Теди разказваше за гаджето си, как го прегръща и целува. Данчо се радваше, че е спечелил доверието й, но понякога нещата, които тя му разказваше му идваха в повече. Теди го приемаше като приятел или по-скоро като по-голям брат, за когото тя беше мечтала. Данчо толкова много я обичаше, че не искаше и нямаше да може да признае силните си чувства към нея, за да не я нарани. Той искаше тя да бъде щастлива и нямаше да позволи на никой да я нарани. Данчо се беше превърнал в „дневник с чувства” - той сам се наричаше с това име. Това продължаваше 4 месеца и щеше да продължи, ако трябва и завинаги.

Дойде денят, в който Данчо завършваше. Той беше облечен в син спортен костюм, а дама за бала му беше Теди. За да си отива с облеклото на кавалера, тя беше със светло синя рокля до коленете, с гол гръб. Вечерта беше прекрасна. Намираха се в един ресторант, който беше празнично украсен. Данчо даже не беше мечтал за тази вечер. Той беше много щастлив и се радваше, че Теди се е съгласила да бъде негова дама на бала. На няколко пъти нещо го жегна да каже за чувствата си на Теди, но той знаеше, че по този начин ще развали хубавата вечер и на двамата.

В края на вечерта Данчо изпрати дамата си до домът й:
- Довиждане, Теди. Благодаря ти, че тази вечер беше с мен. Ще се видим утре-с усмивка на лице, Данчо се обърна и тръгна по тъмната улица.

След като направи няколко крачки, той се обърна и каза тихо:
- Винаги ще те обичам, ще бъда до теб и ще бъда твоят „дневник с чувства”. Нямам нужда да те притежавам, за да те обичам.

  Изпрати на приятел     Гласове: 1132 (гласувай)
  Дaтa: 25.09.2009, 11:40 ч.

  Посещения: 5522
    Автор: dafi_bs

  Коментари: 1 (Прочети / Добави)


КОМЕНТАРИ

  ViZzZ
19.10.2009, 22:51:26 ч.    1 

Красивата и тъжна истина. Колко хора са като Данчо само.. А за стихотверението..браво на теб, харесва ми краят : )

ВИЖ ВСИЧКИ КОМЕНАРИ (1) ТУК »

Име: e-mail:

WOW  смях  кикот  :P  :)    ангел  cool  тъжен  не!  ядосан  чалнат  учуден  несигурен  мигащ  ?!?    влюбен  сърце


 


    НАЙ-НОВО Творчество
    НОВИ АЛБУМИ
    ПОСЛЕДНИ ТЕМИ ВЪВ ФОРУМА

Гост  

Гост  

Гост  

Гост  

Гост  
Януари 2018
ПОНВТОСРЯЧЕТПЕТСЪБНЕД
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    

 
Нашата компания
Момичета
Момчета
Най-най
Търсене
Нещата от живота
Ръка за ръка
Love & Sex
Музика
TV & Филми
Любопитно
Животни
Образование
Mода
Games
Hi-Tech
Тонус
Здраве
Красота
Спорт
Напитки
Творчество
Стихотворения
Разкази
Забавление
Огън и Лед
Усмивки
Народна реч
Забава
Хороскоп
Общност
Teen Календар
Звезден ден
Тестове
Анкети
Албуми
Форум
Начало
Teenzona свят
Teenzona fun
Teenzona списание
Връзка с нас | Линк към нас | Реклама | Общи условия     0.019467830657959   Teenzona.com © 2004 - 2018
-->