Преди време, Теди имаше дневник, в който записваше всичко, което я вълнува, но когато се запозна с Данчо тя престана да пише. Винаги можеше да му се довери и да си поговори с него. Когато имаше проблем в училище, с родителите или с гаджето, Данчо винаги беше до нея и я успокояваше, даваше й сили. Въпреки, че много рядко нещо я тревожеше, тя знаеше, че може да разчита на него както и той на нея. Теодора обаче не знаеше нещо за Данчо-той я обичаше. Още щом я видя-тези дълги й къдрави коси, бялото й усмихнато лице, стройната фигура, блясъкът в очите й-той разбра, че това е момичето за него. След като разбра, че тя си има приятел, той се разочарова, макар че не си е мислил, че момиче като нея ще е само.
Данчо обичаше да я гледа и слуша с часове. Болеше го само тогава, когато Теди разказваше за гаджето си, как го прегръща и целува. Данчо се радваше, че е спечелил доверието й, но понякога нещата, които тя му разказваше му идваха в повече. Теди го приемаше като приятел или по-скоро като по-голям брат, за когото тя беше мечтала. Данчо толкова много я обичаше, че не искаше и нямаше да може да признае силните си чувства към нея, за да не я нарани. Той искаше тя да бъде щастлива и нямаше да позволи на никой да я нарани. Данчо се беше превърнал в „дневник с чувства” - той сам се наричаше с това име. Това продължаваше 4 месеца и щеше да продължи, ако трябва и завинаги.
Дойде денят, в който Данчо завършваше. Той беше облечен в син спортен костюм, а дама за бала му беше Теди. За да си отива с облеклото на кавалера, тя беше със светло синя рокля до коленете, с гол гръб. Вечерта беше прекрасна. Намираха се в един ресторант, който беше празнично украсен. Данчо даже не беше мечтал за тази вечер. Той беше много щастлив и се радваше, че Теди се е съгласила да бъде негова дама на бала. На няколко пъти нещо го жегна да каже за чувствата си на Теди, но той знаеше, че по този начин ще развали хубавата вечер и на двамата.
В края на вечерта Данчо изпрати дамата си до домът й:
- Довиждане, Теди. Благодаря ти, че тази вечер беше с мен. Ще се видим утре-с усмивка на лице, Данчо се обърна и тръгна по тъмната улица.
След като направи няколко крачки, той се обърна и каза тихо:
- Винаги ще те обичам, ще бъда до теб и ще бъда твоят „дневник с чувства”. Нямам нужда да те притежавам, за да те обичам.
Данчо обичаше да я гледа и слуша с часове. Болеше го само тогава, когато Теди разказваше за гаджето си, как го прегръща и целува. Данчо се радваше, че е спечелил доверието й, но понякога нещата, които тя му разказваше му идваха в повече. Теди го приемаше като приятел или по-скоро като по-голям брат, за когото тя беше мечтала. Данчо толкова много я обичаше, че не искаше и нямаше да може да признае силните си чувства към нея, за да не я нарани. Той искаше тя да бъде щастлива и нямаше да позволи на никой да я нарани. Данчо се беше превърнал в „дневник с чувства” - той сам се наричаше с това име. Това продължаваше 4 месеца и щеше да продължи, ако трябва и завинаги.
Дойде денят, в който Данчо завършваше. Той беше облечен в син спортен костюм, а дама за бала му беше Теди. За да си отива с облеклото на кавалера, тя беше със светло синя рокля до коленете, с гол гръб. Вечерта беше прекрасна. Намираха се в един ресторант, който беше празнично украсен. Данчо даже не беше мечтал за тази вечер. Той беше много щастлив и се радваше, че Теди се е съгласила да бъде негова дама на бала. На няколко пъти нещо го жегна да каже за чувствата си на Теди, но той знаеше, че по този начин ще развали хубавата вечер и на двамата.
В края на вечерта Данчо изпрати дамата си до домът й:
- Довиждане, Теди. Благодаря ти, че тази вечер беше с мен. Ще се видим утре-с усмивка на лице, Данчо се обърна и тръгна по тъмната улица.
След като направи няколко крачки, той се обърна и каза тихо:
- Винаги ще те обичам, ще бъда до теб и ще бъда твоят „дневник с чувства”. Нямам нужда да те притежавам, за да те обичам.
dafi_bs
25 Септ 2009 г.
Коментари: 1
ViZzZ #1, 19 Окт 2009 г.
Красивата и тъжна истина. Колко хора са като Данчо само.. А за стихотверението..браво на теб, харесва ми краят : )
