- Довиждане, Теди. Благодаря ти, че тази вечер беше с мен. Ще се видим утре - с усмивка на лице, Данчо се обърна и тръгна по тъмната улица.

Теди и Данчо се познаваха от 4 месеца. Двамата бяха от едно училище, но преди да се запознаят, никога не се бяха виждали. Запознаха се по доста обикновен начин. Теди беше подранила за училище и чакаше пред стаята, където имаше часове, а Данчо чакаше от там да излезе най-добрият му приятел - Емо. Момичето се чудеше „кое ли е това момче и какво прави тук?”. Данчо не спираше да й се усмихва и накрая я заговори:
- Тук ли учиш?
- Да, а ти?
- Да. Странно, не съм те виждал до сега. Кой клас си?
- 11Г, геодезия. И аз не съм те виждала, ти кой клас си?
- 12Г, геодезия. Какво правиш тук?
- Дойдох на училище - и двамата се засмяха.
- Очевидно. В тази стая ли имаш часове?
- Да. А ти защо си тук?
- Най-добрият ми приятел е вътре и го чакам да излезе, за да се прибираме.
- Вие сте първа смяна, нали?
- Да. Сутрин много ми се спи, но следобед съм свободен.
Вратата се отвори и излязоха няколко ученика. Вратата остана отворена. След малко излязоха и останалите сред които и Емо - най-добрият приятел на Данчо.
- Чао - Момичето се усмихна и влезе в стаята.
- Чао - Данчо и Емо й отговориха и си тръгнаха.
Теди седна на мястото си, изкара учебниците си, разлисти една тетрадка и започна да чете.
- Кое беше това момиче? - с любопитство попита Емо.
- Не знам - Данчо се учуди от себе си, обърна се и тръгна към стаята.
Теди чу стъпки и се обърна.
- Извинявай, как се казваш? - На лицето на момчето стоеше 24 каратова усмивка.
- Аз съм Теодора - тя протегна ръката си към него.
- А аз съм Йордан – той хвана нейната ръка.
Двамата се усмихнаха и пуснаха ръцете си.
- Аз трябва да тръгвам, защото приятелят ми ме чака долу.
- Чао.
Данчо излезе от стаята, а Теди продължи да чете от тетрадката си.
От този ден бяха минали 4месеца. В началото Теди и Данчо се виждаха чакайки пред стаята, но с времето се сближиха и започнаха да излизат заедно. Ако времето беше хубаво, те се разхождаха с часове, а когато беше студено сядаха на топло в някое кафене. Двамата бяха свикнали един с друг, споделяха си всичко, виждаха се всеки ден, винаги имаше за какво да си говорят, не се караха, бяха искрени и честни, преди да заспят се чуваха по телефона, а сутрин, който станеше по-рано събуждаше другият. Данчо помагаше на Теди с училището, а тя го учеше да готви. Той завършваше тази година и имаше много за учене, но винаги намираше време за Теодора. Нея я притесняваше това, че той ще замине да учи в друг град и ще се виждат по - рядко и ще се отчуждят един от друг.
Йордан и Теодора бяха приятели, но въпреки, че си споделяха всичко, те имаха и своите тайни, които пазеха само за себе си. Теди имаше гадже, което й вярваше и не ревнуваше, въпреки че тя прекарваше много време с Данчо.

dafi_bs
25 Септ 2009 г.