Как искам да не те познавах
да не бях опитвала от допира на твоите ръце
да не бях виждала очите ти
да не бях чувала смеха ти
да не ме беше виждал такава каквато ме видя - сама и разплакана .
Иска ми се да не бях чувала твоите думи
да не бях повярвала на твоите лъжи
да не бях ти се доверявала толкова лесно
но уви, времето назад не мога аз да върна
то продължава напред да си лети.
Не мога да се върна във онзи миг, когато за пръв път те видях
а искам аз сега по това време на това място да не бях
не искам да бях те питала за твоето име и ти да не беше ме питал за моето, което дори не запомни.
Не трябваше да искам да съм близо до теб
не трябваше да се влюбвам.
Вече зная аз
но късно го разбрах
сърцето ми открадна ти
и без сърце съм и камък във гърдите ми тупти
и душата ти ми разруши
със жестоките си и глупави игри.
Защо повярвах аз на твоите лъжи
защо със мен се подигра
защо не бе жесток какъвто си сега а беше добричък и не вярвах
че можеш да лъжеш
или за нещо да имаш вина.
Мислех че с мене си честен а маска е било това
защо не беше безразличен, какъвто си сега
а беше мил към мен, излъчваше топлина
а сега студен си като нощта.
Нима си мислеше че любовта ми е просто на шега.
Но това трябва да ми послужи за урок
с непознати не трябва да говоря
макар че вече не си непознат за мен
в началото бе приказка
сега е тъжна ода
и ти далече си от мен.
Не трябваше да се оставям на ласките ти
не трябваше да става това, което стана тогава.
Защо трябваше да се запозная с теб
защо не се доверих на моите близки
а вярвах сляпо на теб през цялото време.
Как можа да ме предадеш и лъжите които изричаше всеки ден просто ей така да отречеш.
Забавлявал си се с факта че съм влюбена в теб,
как преди не съм подозирала що си за човек.
Как искам да не те познавам
колко грешки щях да си спестя, колко сълзи нямаше да пролея и колко болка нямаше да изтърпя...
Изпратено от: sad_girl3
20 Ное 2009 г.
