Две очи изпълнени с тъга,
натъжени и пълни с тъмнина.
Две ръце безпомощни,студени,
с пръсти безчувствени и вледенени.
Устните -безмълвни,
лицето-безразлично,
тялото ми - принадлежащо
на всеки които го поиска,
душата отдавна вцепенена,
обгърната от мрак и от лъжи,
сърцето във мен разполовено,
изпълнено с несбъднати мечти.
Отново те видях,
наблизо бе до мен,
а чувствах те така,
отдалечен,
не ме погледна,
не каза нито дума ти,
като
невидима
подмина ме,
не забеляза моите сълзи...
Цигарата
запалена във моята ръка гореше,
безмълвно погледа ми те следеше,
но гръб ми бе обърнал ти,
за теб, разбрах съм аз ненужна вещ,
не те интересувам вече,
и никога не ще бъде
както преди...
...И как бавно се отдалечаваше,
а аз вцепенена,
на мястото което спрях,
останах там,
към теб не успях да продължа,
умът ми не ме послуша,
и над чувствата ми надделя,
искаше ми се да ти извикам да се върнеш,
да те прегърна
и ти да прегърнеш мен,
отново с мен да бъдеш,
отново да повярваш в мен,
но нищо не ти казах,
по добре помислих, че ще е,
ако си замълча,
не исках да разбереш
за мойта самота,
не исках да знаеш,
как без теб безцелно живея,
как сълзите ми падат на пода,
като пороен дъжд в нощта...
Тръгна си отново,
зад ъгъла се скри...
аз паднах на земята
и се отрониха от очите ми
две сълзи,
цигарата изпуснах на земята,
и някой забелязах , че я изгаси,
тогава аз погледнах зад мен,
и там беше ти,
погледна ми и каза:
- Изправи се, моля те, стани.
Не искам повече да плачеш,
не искам да виждам твоите сълзи,
все още те обичам,
но едва сега го проумях,
отдавна бях забравил
как хубаво ми беше с теб,
за твоите целувки сладки,
които ме разтапяха в нощта,
за твоите прегръдки нежни,
които ме караха
да се чувствам най-щастливия човек
на тази земя ...
аз се изправих, ти избърса моите сълзи,
прегърна ме, целуна устните ми,
поиска отново да си с мен.
Внезапно някой ме събуди,
сънувала съм навярно аз това,
а как бих искала да стане истина
това което аз сънувах,
тази красива лъжа ...
Изпратено от: sad_girl3
26 Яну 2010 г.
