Точно когато,
бях огорчена
и вече твърдо решена на никого
частица от себе си повече да не давам,
за да спра сама себе си така да наранявам-
вие неочаквано се появихте
и с нещо ново във живота ме дарихте.
Сякаш отново усмивката засияваше
щом някоя от вас до мен заставаше.
Всяка една различна
и по своему до мен се доближаваше,
като не малко от себе си ми даваше.
Многото думи
и мигове заедно
все повече ден след ден ни сплотяваха,
като задните мисли някъде далеч от нас оставаха.
Всичко лесно и преодолимо бе
щом имаше рамо на което някоя от нас да се опре.
Накарахте ме да повярвам
и отново всичко от себе си до давам.
Старите огорчения сякаш изчезнаха,
заличени от доверие
и постоянното безкрайно съмнение
завинаги си отиде.
В него миг признавам за мен
трябваше да сте малко,
но станахте твърде много,
защото това бе просто моята стратегия
за оцеляване и предпазване.
Знам отне време
и не малко изпитания,
но наистина нещо се изгради
и най-важното безкрайно много вече се цени.
Сега и никога не ще допусна
някоя от вас да си отиде,
защото стратегия в живота явно няма
и любовта към моите приятели е твърде голяма.
Посветено на Ивчето и Пламито - 30.04.2010г.
tanq_rs
12 Май 2010 г.
