Как ли да я преодолееш от страховете не смееш...
Сякаш блокираш от самата мисъл,
а животът не така трябва да се живее.
вечно повлияна и мислеща все за напред.
Дори и не я признаваш,
но сама себе си така не малко нараняваш.
От което не те разбират
и даже не подозират всичко онова,
което в теб се прикрива
и ден след ден те убива.
Силна си,само отстрани в нечии чужди очи,
но сълзите проблясващи внимание не привличат,
а карат хората все по-далеч да тичат.
Сякаш страшно е да попитат,
за да разберат,
а камо ли на някого нещо мъничко от себе си
да трябва,да дадат...
като подкрепа или просто някоя мила дума,
защото всеки от нея нужда има...
е немислимо,някак необяснимо
и затова може би не се прави,
а гледа се бързо всичко да се забрави-
При което как се чувстваш ти?
Нищо ново май,
освен поредното разочарование близко
до последното изживяно страдание.
tanq_rs
14 Юни 2010 г.
