Не съм ти обещала розова градина,
ни пълно с любов сърце,
приятелска ръка към теб протегнах,
а ти радушно я пое.
И мъката в теб изчезна,
омразата забрави ти,
и блясък в очите грейна,
запален от безбройните мечти.
Не съм ти обещала розова градина,
ни безпределно щастие в моето лице,
когато беше в нужда ти помогнах,
но да си тръгна времето дойде.
Не съм ти обещала розова градина,
но от сърце желая ти я днес,
`Обичам те`, изричаш протягайки ръка,
но зная, че любов не е това.
Ръка размахвам, радост ти желая,
усмивката прокрадва се по твоето лице,
`Не ме намразвай`, тайно си мечтая,
оставям те със свито в теб сърце.
fenche_f
17 Септ 2010 г.
