Под чадъра аз стоя си и усещам кожата, гласа ти!
Прегръдката ти нежно ме облива,
както слънцето прегръща ме засмяно.
Нашата любов бе като вълните-идваше и си отиваше...
Ту моето, ту твоето сърце заливаше!
Но тази любов е невъзможна...
толкова красива, но и сложна!
Копнея пак да ме прегърнеш
и усмивката на моето лице да върнеш!
Изпратено от: Petq
17 Септ 2010 г.
