С болка в очите се взирам,
в простора небесен над мен
и с ярост в гласа Бог питам,
защо те отне от мен.
Не беше мой, но те виждах
и при вида ти, усмивката грееше,
не бе мой, но те чувствах,
а сега си студен като лед.
Много грешки знам, че съм правила,
но нали няма безгрешен човек,
нима хиляди стъпки погрешни,
струват живота на човека любим.
Посърнала от сълзи и болка,
съсипана от твоята липса,
сега в небето се взирам
и пред гроба ти коленича.
Червена роза ти нося и помня,
как копнеех от теб да я получа,
как всяка нощ горещо се молех,
да бъдем заедно, за любовта ми да научиш.
'Боже, върни ми го!',
хиляди пъти изрекох,
но ти не дойде и Бог не отвърна.
Защо обаче не се учудвам,
че поредния човек, за когото умирам,
лежи в пръстта с тяло безжизнено, мъртво.
Вземи ме и мене Господи,
без него как да живея,
вземи ме и мъките спри,
поне в смъртта с любовта ме събери!
fenche_f
30 Ное 2010 г.
