Посветено на най-добрата ми предателка..!
Сядам пак пред белия лист
и сърцето лудо забива,
толкова много неща в мене горят,
но едва ли бих ги разкрила.
Няма те..., а как само ми липсваш,
да ти кажа какво ми тежи,
какво ме радва и какво искам дори.
Започвам да пиша,
но думите бягат незнайно защо,
зная, че точно ти ме разбираш,
тъй както разбирам те аз..
Тихо е и мракът ме обзема,
не виждам дори белия лист.
Тъмно е, сърцето застива,
пламък на ярост в очите гори.
Защо ме предаде,
и тайните мои не съумя да опазиш?
Мразех те, проклинах те,
виках, но глас вече не ми остана,
сърцето боли и скърби,
от оставената от теб рана...
Идваш, прегръщаш ме
и питаш:'Какво става?',
сякаш не бе ти тази,
която ножа в гърба ми заби.
Искам да забравя и всичко да мине,
но как да го сторя кажи.
С твоята глупост ти ме предаде
и доверието ми не оправда...
fenche_f
30 Ное 2010 г.