Посветено на най-добрата ми предателка..!

Сядам пак пред белия лист
и сърцето лудо забива,
толкова много неща в мене горят,
но едва ли бих ги разкрила.

Няма те..., а как само ми липсваш,
да ти кажа какво ми тежи,
какво ме радва и какво искам дори.

Започвам да пиша,
но думите бягат незнайно защо,
зная, че точно ти ме разбираш,
тъй както разбирам те аз..

Тихо е и мракът ме обзема,
не виждам дори белия лист.

Тъмно е, сърцето застива,
пламък на ярост в очите гори.

Защо ме предаде,
и тайните мои не съумя да опазиш?

Мразех те, проклинах те,
виках, но глас вече не ми остана,
сърцето боли и скърби,
от оставената от теб рана...

Идваш, прегръщаш ме
и питаш:'Какво става?',
сякаш не бе ти тази,
която ножа в гърба ми заби.

Искам да забравя и всичко да мине,
но как да го сторя кажи.

С твоята глупост ти ме предаде
и доверието ми не оправда...

fenche_f
30 Ное 2010 г.