Вървя без посока, извръщам глава,
чувам твоя глас, но с мен е само мрака.
Отивам на местата, където сме били,
спомени нахлуват и аз отново съм обляна в сълзи.
Чудя се като те зърна,дали да те прегърна,
или да се обърна на другата страна,
страхувайки се да не текне някоя сълза.
Стискам зъби и бърша очи,
опитвам се да продължа,
но падам безсилна в снега.
Студа пронизва цялото ми тяло,
в главата ми бушуват гласове.
Почти замръзнала усещам чуждо тяло,
как ме бута с треперещи ръце.
С последни сили се извръщам,
надявайки се да зърна твоето лице.
Не беше ти, а ангел,
казвайки "Спокойно, тук ще си добре!"
Ива Стоилова 20.10.2010г.
гр.Бургас
iwisss
30 Ное 2010 г.
