Станах сутринта с твоето име на уста,
всяка капчица роса по зелената трева прилича на сълза,
аромата на цветя напомня ми, че отишла си е любовта.
Дори сега след толкова лета помня мириса на твоята коса,
вече не боли, има само сивота.
Вървя по улица. разминавам се с хора. гледам техните лица.
виждам разни същества. сърдити сякаш на Света.
Загърната е в мрак и тъмнина,
моята душа копнееща да забрави тази самота.
Изпратено от: Гост
15 Дек 2010 г.
