Може ли човек да бъде мъдър без философия? Известният немски философ Мартин Хайдегер твърди, че питането за философията се намира вътре във философията така, както човек не може да се научи да плува без да влезе във водата. Ние не бихме могли да съдим за света , стоейки извън него, не бихме могли да говорим умно за човешкия живот без да сме живели и без да сме изпитали чудесата на този свят. Може би пътят към мъдростта има по-различни измерения и минава задължително през изискването животът да се изживява и да се осъзнава. Мъдростта се придобива с опит- с осъзнаване на най-елементарните неща. Само тогава, когатo имаме проясняване на всяко свое възприятие, ние можем да се движим по-нататък- към разбиране на взаимовръзките и системния характер на явленията в света.

Мъдреците са изживели хиляди мъки и страдания, които са ги накарали да оценят истински важните неща в живота, защото както знаем: преценката е много по-добра, когато вече си изгубил нещо и осъзнаваш какво всащност ти липсва. Мъдреците са видяли много лични и чужди болки, докоснали са се до страдащи души и знаят какво е истински да те боли отвътре. Когато погледнем в очите на един мъдрец, имаме чувството, че виждаме целия свят събран в тях. Изглеждат толкова дълбоки,че чак ни обхваща страх. Страх от хилядите неща, които този човек знае. И макар невероятните богатства, които той притежава, неизмерими със злато и пари, в очите на тези хора ние виждаме малко печал. Замисляме се защо човек, имащ толкова много, изглежда винаги тъжен, винаги самотен, винаги замислен. И отново ни обзема страх. Но защо именно страх се насажда в подсъзнанието ни? Може би се страхуваме от това, което той знае, страх ни е да погледнем зад ъгъла, зящото не знаем какво ни чака там, страх от дълбочината на очите на този всезнаещ човек.

Тези хора, толкова богати душевно, обаче са някак странни. Те винаги мислят за всички възможни ситуации и варианти, усложнявайки още повече проблема, поне според нас, за да достигнат до възможно най-правилного решение. И колкото и странни и тъжни да ни се струват, те все пак са хора, и то хора притежаващи много, видяли и опознали голяма част от света, и все пак хора с мъничко печал в очите.

didinka
22 Фев 2006 г.

458 гласувай
4794 прочитания
Коментари: 13
joroi #1, 25 Окт 2006 г.
Има известна връзка между понятията мъдрец и философ. Нека разгледаме нещата така: мъдроста идва с опита, а колкото повече опит трупаме, толкова повече си правим равносметка на преживяното. Започваме да разсъждаваме и в един момент нашите мисли започват да звучат доста философски за други хора. Съгласявам се със sword_of_truth но само ако разглеждаме понятията "мъдрост" и "философия". Щом си се родил и си станал философ няма начин да не си мъдрец (поне малко). В днешно време ако един философ само анализира и не трупа опит, това рано или късно ще го доведе до много тежък застой! След време философът ще е помъдрял, защото е преминал застоя. Мнението на mynik_f много добре описва мъдрия човек днес.
teen_kote #2, 23 Фев 2006 г.
interesno e opisano zna4enieto na dumata madrec spored men naistina za da si madar trqbva da si prejivql mn bolka da si vidql jivota vav vsi4kite mu svetlini ina4e statiikata e mn gotinka
CoNfIdEnT_gIrL #3, 24 Фев 2006 г.
Vsi4ko tova,koeto kazva6 naistina e taka,mudrostta e ne6to adski slojno,zatova za6toto mnogo trudno se postiga i to ot mnogo malko hora.Az li4no ne poznavam tolkova mudur 4ovek,kolkoto ti opisva6 i na dne6no vreme mislq,4e postiganeto na mudrost e trudno,dori nevuzmojno,za6toto sme podlojeni na vsqkakuv vid izku6eniq,napregnato ejednevie i t.n. i edinstveno 4ovek s mnogo silna vqra v sobstvenata si du6evnost moje da q postigne.
teen_kote #4, 24 Фев 2006 г.
spored men imanno sega6noto vreme 4ovek po lesno opitva ot vsi4ko i osaznava dobre koe e dobro i koe lo6o natrupaniq opit ne e samo ot dorini kito si pravil za da si madrec trqbva mn da si gre6il no da si se pou4il ot gre6kite si i da ne gi povtarq6
Frank_Lampard #5, 25 Фев 2006 г.
Бахти темата аз ... Това ли е най-големия върпос на човечеството ? Философи ли ще ставаме ? Аз мисля, че е хубаво да имаме разум, но по-важно е да сме активно общество, а не както има 1 поговорка в Българския Фолклор/само в Българския съм я срещал/ "преклонена глава сабя не я сече"... Фолософстването може да почака, нека 1во да се отървем от пороците на обществото, като бедност, дискриминация, култура, възпитание, болести и т.н.
didinka #6, 26 Фев 2006 г.
radvam se 4e s taai stataiq sam vi nakarala da se zamislite za nqkoi ne6ta ... i 4e ste mi napisali tolkova mnogo ... blagodarq vi ... skoro 6te poblikuvam i drugi ne6ta
Frank_Lampard #7, 06 Мар 2006 г.
Аз съм смутен, колко малко хора пишат в тези истински теми и още повече, колко по-малко са хубавите мнения
mynik_f #8, 11 Мар 2006 г.
mydriq chovek ne e tozi koito nikoga ne dopuska greshki, zashtoto takyv chovek e nqmalo, nqma i nqma da ima mydriq choveke e tozi koito vlaga vsichko ot sebe si za da postypva pravilno i vypreki dopusnatite greshki prodyljava da go pravi, zashtoto znae che imenno tova e pravilno..
tanq_rs #9, 13 Мар 2006 г.
tova koe e dobro i koe e losho e vapros na razbiraniq,prijivqvaniq,opit,razum i taka natatak.spored vseki dam precenqva za samiq sebe si koi pat iska da izmine!
_FLeX_ #10, 03 Апр 2006 г.
mudrecite nikoga ne sa 6tastlivi..za6toto mislqt i analizirat vinagi...ne izjivqvat miga a go analizirat...vinagi se 4ustvat samotni..a edin neznae6t ne si dava smetka sled kato ne e preodolqval..toi si jivee nai 6taslivo..!!
KalanAmnel #11, 16 Юни 2006 г.
В тази статия виждам, че представата за мъдрец е тази излязла от анимационните филмчета и китайски поредици.Мъдрите хора са щастливите хора..които се смеят, пеят, плачат, прегръщат превиват гръб от страдание и сиаят от радост, като всички останали те просто знаят цената на всичко това
sword_of_truth #12, 21 Юни 2006 г.
milsq 4e mn burkate dvete ponqtiq mudrec i filosof. filosofite se u4at ot vsi4ko drugo, no ne i ot opita. vuv filosofiqta ima edna mn osnovna nauka koqto se nari4a Metafizika. a metafizika bukvalno prevedeno e otvud fizi4eskoto, materialnoto. ima i edno ponqtie. nari4a se empiriq koqto grubo kazano e opita i prejivqvaniqta. ta da se vurnem na Metafizikata. za da q polu4ite izklu4ete empiriqta toest opita. i kakvo se polu4i nakraq, 4e pone spored filosofite opita ne u4i. naprotiv toi te oburkva. te razvivat svoite toerii posredstvom razum i misul. stiga s uroka po filosofiq.i ne mi e qsno za6to si milsite 4e mudrecite sa samotni. te prosto sa si samodostatu4ni. i v o4ite im ne se vijda pe4al, a cql edin svqt koito navqrno e neveroqtno interesen i ne zaduljitelno propit s bolka. za6to mislite, 4e samo bolkata ni u4i. tova 4e vie ne mojete da nau4ite ni6to ot 6tastieto tova ne zna4i 4e i drugite ne mogat.
altcrank_art #13, 04 Дек 2006 г.
wsi4ki goworqt kak mydrite se bili u4ili ot gre6kite si. Gledate s edna kra4ka nazad: umnite sa tezi koito se u4at ot gre6kite si, a mydrite se u4at ot gre6kite na drugite. Ne e tygata ot prejiwqnoto, a e tygata ot widqnoto, towa koeto gi kara da razmi6lqwat. Razmi6lqwat kak da ne dopuskat sy6tite gre6ki i kak da naprawqt taka 4e nikoj nikoga da ne gi dopuska otnowo. Ne e nujno oba4e da si mydrec za da znae6, 4e e newyzmojno da spre6 krygowrata na gre6kite i to4no ot towa idwa cqlata myka, ot towa i ot fakta 4e w opit da naprawi6 taka, 4e wsi4ki okolo teb da izjiweqt perfektni ili pone pylnocenni jiwoti, stawa taka 4e twoq jiwot se obyrkwa naj-mnogo.