Pearl Jam се завръщат

“Не е толкова трудно да направиш добър албум” – смее се Еди Ведър. „Трябва ти само добра банда и речник и след това всичко би трябвало да се получи...” Това е урок, който Ведър е научил от собствен опит. В крайна сметка в дискографията на Pearl Jam има осем велики албума до сега, всички включващи точно тези съставки.

По-рано тази година Pearl Jam ревизираха своя първи дългосвирещ албум – Ten от 1991, за проект за преиздаване, за който групата ремиксира оригиналните тракове заедно със своя традиционен съмишленик Брендан О’Брайън, за да доставят албума в луксозно издание, пресъздаващо целия паметен и исторически контекст, за който всеки отдаден фен би могъл да мечтае, супер близо до оригиналната демо касетка, която Ведър изпраща на останалите в бандата, когато те се събират. Носталгията не е естествено състояние за тази група, въпреки това – по същото време, в което препрочитат старите страници, Pearl Jam също така работят и по Backspacer, техният девети и по всяка вероятност най-фокусиран и енергичен албум досега.

“Започхнахме с парчета, а не просто със запазени часове в студиото” – разказва Ведър за Backspacer. „Имахме импулс и беше лесно да ги напишем.”

“Инстинктът ни каза, че ще направим наистина добър албум” – добавя китаристът Стоун Госърд. „Както и да разкараме всичко, което просто не може да е част от един наистина добър албум.”

“Кратко и ясно, стегнато,” съгласява се Майк МакКрийди. “Има малко красиви цигулки вътре и валдхорн, което си е абсолютно нова територия за нас. Мисля, че хората ще се изненадат и въодушевят от всичко това.”

Работейки отделно върху идеите си за парчета, групата се събира миналия декември в дома на басиста Джеф Амънт в Монтана за репетиции и писане на материал, за да го докарат до форма преди да влязат за две седмици на звукозапис в Лос Анджелис през февруари.

Брендън о’Брайън – който за първи път работи с групата за албума от 1993 Vs., а след това е работил с Брус Спрингстийн, AC/DC и Mastodon – заема продуцентския стол за първи път след Yield от 1998, за да поеме грижата за нови творчески отношения в бандата.

“Няма по-подходящ продуцент за нас” – казва Госърд. „Защото си имаме онова по между ни, то е сурово, несъвършено, комбинация от характери. Брендън е толкова добър в това да събере нашите несъвършенства и недодяланост, нещата, които ни правят хора, с неговия професионализъм.”

“Той си стана част от групата, докато правехме парчетата” – добавя барабанистът Мат Камерън. “Хващаше и китарата, беше там с нас, бачкаше по музиката. Има пичове, които владеят всякакви технологии днес, Брендън го може и това, но той още знае как се бачка и с ленти, и с касетки, как да изкара добър тон и от кларинет, и от синтезатор, той е човек на аналоговия свят. Знае как да се отнася с аналогова банда, каквато сме ние.”

“И знае също как да запише лайв рок банда” – продължава Джеф Амънт. “Това е начинът, по който ние записваме – на живо, петимата в студиото заедно, записваме на лента. Вече няма много други банди, които да го правят така.”

Backspacer е продукт на един доста плодотворен период за групата, включващ рокаджийската пара на ‘The Fixer’ и ‘Johnny Guitar’ и по-съзерцателните и затрогващи моменти като ‘Just Breathe’ и спиращото дъха последно парче в албума ‘The End’.

Групата взима вдъхновение отвсякъде и по всяко време, Ведър създава отварящото ‘See My Friend’ в “мъничка стая, със спящи над мен хора и спящи под мен хора, така че не исках да вдигам много шум. Имах малка дръм машина и електрическа китара, включена в усилвател с размерите на iPhone, и някак си изкарах този истински шумен, гаражен рок звук.” След работата и на цялата банда по парчето, то става, както казва Джеф Амънт, „нашето първо гръндж парче”, докато Стоун Госърд декларира, че е в почит към старите им приятели Mudhoney.

Междувременно ‘Speed Of Sound’, едно от изключителните мид-темпо парчета в албума, е готово и записано в последната минута. Ведър носи парчето, докато групата прекарва две седмици в смесване на материала заедно с О’Брайън в Southern Tracks, в Атланта. Ведър пише трака късно вечер, докато работи с Рони Ууд от Rolling Stone на Хавайските острови. Опитах се да пиша в стил Том Уейтс, с вибрациите на Кийт Ричардс, с усещането да си последният тип в бара, след като всички са си тръгнали, парче с някаква тъга в себе си...Върнах се от Атланта и го завърших, Брендън веднага събра останалите, за да го направим. Започва с акустична китара и пич, който пее сякаш е страшно мрачен, а после внезапно картинката се оживява.”

Ведър е нетърпелив да приложи в Backspacer и уроците, научени от работата му по спечелилия Златен Глобус саундтрак Into The Wild, а пък увлекателните му разговори до късно вечер с актрисата, участвала във филма - Катрийн Кийнър, вдъхновяват текста на ‘Unthought Known’. “Защото за Into The Wild бях само аз в студиото, нямах търпение да се събера с група” – разказва той. „И не просто която и да е група, а с тези момчета. След като си починах с цялата тази независимост, този абсолютен творчески контрол, който имах, сега нямам нужда от това за известно време. Това направи добрите стари времена отново много вълнуващи, а аз започнах да ценя толкова много неща от това, в което се превърнахме.”

‘Just Breathe’ се ражда от идея, която Ведър отглежда за саундтрака на Into The Wild, групата и О’Брайън изграждат структурата й и аранжимента около простичък риф на Еди. “Звучи като чудесно продължение на Into The Wild,” казва Мат Камерън, „много оркестрален, голям аранжимент, направен по начин, че да е едновремнно и интимен, личен. Брендън добави струни, валдхорни и разни други дреболии, но без да тежи нищо и пак да дава толкова много.”

Този баланс между оркестралната обилност и лекотата на съзерцанието е нещо като отличителна черта за по-нежните пасажи на Backspacer. В ‘Just Breathe’ Джеф Амънт прави бас линията в стил Каръл Кайе, в отговор на Бийч Бойс вкуса, който има парчето, отекващ във въздействащите му хармонии. Като текст – абсолютен Ведър, емоционален и искрен, естествено, и мощен. “Седях си в малката стая, с всички прозорци отворени и с един касетофон и нещото дойде при мен, някаква емоция” – спомня си той. „Не исках да пиша нищо сложно, исках просто да пресъздам тази емоция. Беше за това как някои от най-щастливите ни моменти се случват, а ние дори не го осъзнаваме, защото просто се движим адски забързано. Беше за това как искам всичко да спре, да няма думи дори: само да вдишваме...”

За текстовете си Ведър може да се вдъхнови от всичко. Текстът на динамичното ‘Johnny Guitar’, например, е по една история, която се случва на Еди в банята на щаба на бандата в Сиатъл. „Кенефът е отзад и вътре има налепени стари обложки на плочи, аха до писоара” – хили се Ведър. „И точно на нивото на погледа е една обложка на албума на един тип, който се казва Johnny Guitar Watson; той е нещо като Бари Уайт смесен с Бъди Гай, а обложките му винаги са с онези не задължително неадекватно навлечени жени, но в същото време интересни жени...И се замислих за идеята едно момче да е нарисувано до момичето на обложката, както и се чудех защо тя е с Johnny Guitar, защото очевидно той има жени навсякъде. Защо някое момиче би искало да е една от жените на Johnny Guitar, една от хилядите, когато можеш да бъдеш единствена?”

Стоун смята, че заглавният герой – майсторът от ‘The Fixer’ (вероятно най-яркото, нахално рок парче в албума) е всъщност самият Еди Ведър. „Мисля, че това парче е малко за Ед, който бачка с нас и се опитва да разбере как да се получат песните на всички ни. Тази песен започна с риф от Мат, след това поизчукахме структурата, Ед каза, че ще поостане да поработи още малко. Върнахме се на следващия ден, а той беше използвал пишещи машини, за да я превърне в тотално различно нещо и беше сътворил този невероятен, хващащ, оптимистичен текст за човека, който обичал да прави нещата по-добри и търсел възможности да поправя нередности. В този момент парчето се сдоби със сърце, защото всичко просто си дойде на мястото.”

Друго важно попадение е ‘Got Some’, което групата представи дебютно в епизод на шоуто The Tonight Show. Според Еди, “‘Got Some’ в общи линии говори за това, че ако искаш някое от онези рокенрол парчета, които те карат да се чувстваш добре и то е шумно, ние имаме няколко такива, това е едното. Наистина е просто парче, но после се промъкват фрази като ‘Have you heard of diplomatic resolve?’… Това са нещата, които ме въодушевяват. Тези момчета, те наистина пишат и правят зверски неща и не се задоволяват с нормалния подход към музиката. Това повлия и на моето писане, това е сигурно.”

Сравнително кратките парчета в Backspacer не означават, че в албума липсват типичните избухливи украси на Майк МакКрийди. Албумът може и да не може да се похвали с епични китари като в легендарния първи сингъл на бандата ‘Alive’, но китарното представяне на Майк си остава смело и креативно както винаги. ‘Supersonic’ предлага показно по темата с уменията на МакКрийди. Той описва парчето, написано от Госърд като „малко като Ramones, малко Led Zeppelin, с риф като на Black Sabbath по средата”. Голяма гордост са му и китарите вътре. Междувременно, ‘Amongst The Waves’ пък дава на китариста шанс да се завърне към първата си любов – блусът.

“Майк МакКрийди е човек, който си отпуска главата назад и нещата го връхлитат, магията се получава” – разказва Еди. „Мисля, че е наистина вълнуващо да го гледаш как дава свобода на въображението си и свири разни неща супер мелодично и супер фокусиран.”

За МакКрийди ‘Amongst The Waves’ е крайъгълният камък на албума, с текст, който предизвиква усещане за прераждане и ново начало в абсолютна хармония с целия оживен дух на албума. „Напомня ми за каране на борд” – усмихва се. „Или сърф, буквално за пускане във вълните, наоколо прескачат делфини, хващаш вълната и се изправяш, усещаш силата на морето. Всеки път когато съм под вълната, се чувствам като прероден, все едно живея по нов начин. И денят ми е напълно променен.”

Свободната атмосфера на албума отговаря и на статуса на групата, която след компилация от 2004 е прекъснала отношенията си с Epic Records. И след тези пет изминали години (Pearl Jam от 2006 е издаден чрез J Records), музикалната индустрия изглежда безвъзвратно променена и групата приема супер отвореното маркетингово предложение за Backspacer от Universal, които поемат и физическото разпространение на албума в Европа, за България – Вирджиния Рекърдс. Както и многото нови възможности, които им се предлагат за дигитално разпространение.

Другото много важно нещо е, че групата няма търпение да представи на живо музиката си и да тръгне на турне. „Докато редихме парчетата за албума, аз си мислех и за сет листа” – разказва Ведър. „И дали ще изсвирим това или онова парче три пъти в седмицата или три пъти в месеца.”

“Докато записвахме ‘Supersonic,’” – добавя МакКрийди – „през цялото време си мислех, че това е толкова забавно парче за свирене и как хората ще откачат, когато го чуят на живо...”

По въпроса какво ще последва Backspacer, бандата е пълна с отлични неизползвани сега песни и са абсолютно готови да мислят и за следваща спирка в студиото. Ведър добавя: “Когато завършиш албум, си даваш малко почивка и време, в което да не мислиш за бъдещето. Кой знае къде ще ни отведе то?”


Backspacer
Траклист

Gonna See My Friend
Got Some
The Fixer
Johnny Guitar
Just Breathe
Amongst The Waves
Unthought Known
Supersonic
Speed Of Sound
Force Of Nature
The End


Със съдействието на Virginia Records.