Ти значи тъй реши и си отиде,
уверен, че без мен ще бъдеш по-щастлив
и че ще можеш да забравиш дните
прекарани до мен с любов. Горделив
си беше и за мен оставаш си дете,
което иска тъй силно да обича,
но не може тъй като не знае как,
и макар и чувствата си да отрича
дълбоко в душата му те живеят пак
по-силни даже от преди. Очите ти,
две късчета от синьото небе,
са за мен прозорци към мечтите ти,
мечтите на едно пламенно сърце,
решило да изтрие всеки стар спомен
свързан с мен. Нима си вярваш,
че ще можеш всяка нощ и всеки ден
така далеч от мене? Наказваш
себе си с таз раздяла, мили мой,
аз ще кървя от тази тежка рана,
ще кървя, но теб ще те боли. Кой
може да наложи някаква забрана
на любовта пътя подреден?
И ще опитваш друга да целуваш
тъй страстно както си целувал мен,
но отново за мойте устни ще бленуваш
под допира на чуждите студен...
И ще плачеш, и ще молиш! Миналото
ще се връща с всяка пролята сълза
и ще възкръсне за миг загиналото
под силата на усмивка една -
моята усмивка, моите ръце...
Ще се завърнеш и ще си отново мой.
За мен ще бие пак твоето сърце
и ще признаеш, че обичаш ме, дете!
black_lady
18 Мар 2005 г.
mila
