Две съдби | Поезия

В нощта цигарен дим,
рисува фигури неясни...
За кой ли път със теб не спим,
потънали в мечти прекрасни.
Лежащи със отворени очи
будни още аз и ти,
две така далечни съдби,
две толкова близки души.
Две ръце невинно се протягат,
но празно е леглото на всеки от нас...
Две ръце капан залагат-
в него да попаднеш ти,
в него да попадна аз!
Две сърца до болка наранени
в мрака търсят пак утеха,
от любов безумно опиянени,
едно към друго ще намерят ли пътека?
Две сълзи отдавна неизплакани
напускат бавно своя кът,
и капят тъжно от очите ни разплакани-
поемат те последния си път...
Поредна нощ погубена във мисли,
забравен за пореден път съня.
Поредна нощ на планове нечисти
как тебе от сърцето си да разделя.
Красива нощ, тъга от спомен,
лежим разплакани и аз и ти...
И зов отчаян, но едва отронен
от устните, които още ги боли...