Мисли бушуват
в непозната възбуда
и лутам се аз
сякаш съм луда.

Себе си търся -
тебе намирам,
щом надълбоко
в мене се взирам.

Ти си далеко,
но всъщност - в мене.
Името чувам ти,
душата щом стене.

Искам да бягам
да тичам далеко,
но донася го пак
мъртвото ехо.

Къде да се скрия?
Как да заплача?
Дори и сломена
към тебе все крача.

Всяка секунда
сърце с болка отсича.
Дали е признание,
че то те обича?

Нещастница аз
копнея забрава -
любов да призная,
то значи съм слаба.

Никси
12 Мар 2007 г.

1024 прочитания