Вървя по тесни тротоари,
навън царува есента,
аз гледам високите дувари
и обзема ме тъга.
Сякаш нещо си отива,
сякаш част от мене мре,
а природата почти заспива
и донася нови страхове.
Ситен дъждец завалява,
мокри моите коси
и летните спомени той удавя
с нежните свои сълзи.
А лятото е спомен,
тъй чужд и бездомен,
вървя, без да спирам,
но чак сега разбирам.
Защо така тъгувам
и защо все за едно бленувам,
може би защото с
любовта се сбогувам.

verji_
31 Май 2008 г.

Коментари: 3
DIGHeaD #1, 31 Май 2008 г.
посредата ритъа се сменя..дразнещо..
Insanity #2, 02 Юни 2008 г.
Пролет е...а вие пак за есен мрънкате...
есен #3, 25 Юли 2008 г.
наистина рязка промяна на стиха. някак смущава.