Когато загубиш някого,
разбираш колко го обичаш
и как живота ти без него е немислим.
Когато виждаш как се отдалечава
от теб и го искаш все по-силно,
и не можеш да си простиш глупавите грешки.
Когато ти се усмихме само за “Здравей”
и слънце отново те огрява,
но отмине ли и пада мрак
и сивото в живота ти навлиза.
Когато е до теб, не го цениш
и не мислиш какво богатство притежаваш,
а когато го загубиш,
няма ден, в който да не се разкайваш.
“Каква глупачка съм била да те оставя
да си отидеш ти с всичките мечти”
И сякаш твойто сбогом ме премаза
и всичко пак за мене е без смисъл,
както и преди да срещна твоите очи.
Как да продължа сега без тебе,
живота ми е черно-бял
и в него не ще угреят пак дните,
в които бяхме най-щастливи... но уви ти тръгна си.
Тръгна си и знам ще ме забравиш,
защото времето лекува..
но в мен дълбора рана ще остане
и няма да се заличи,
защото всеки път, когато за тебе мисля
в мене тя отново ще започва да кърви.
iliana_lp
24 Авг 2006 г.
Oba4e kato zagubish ne6o razberi si greshkata i prodalji napred sas vdignata glava vinagi e taka gubish no i pe4elish ne6o nezavismo kakto.Nadqvam se tova da ne ti se e slu4ilo za6oto e malko kofti 4esno kazano.Ina4e stih4eto e PERFEKTNO 
naistina boli da zagubish nqkogo zaradi sobstvenite si greshki,no jivota ychi.. 