Пътя никак не е лек,
всеки прави грешки, нали е човек.
Взимаш своята дисага
и тръгваш на където погледа посяга.
Към върха се целиш,
но ти трябва доста късмет ,за да уцелиш.
Всяка крачка по три пъти мериш
и пак проблеми ще намериш.
Вървиш си бавно, кротко,
но на камъче стъпваш и залиташ ловко.
Изправяш се и откриваш море от камъчета.
Ами сега? Къде да стъпя?
Казваш си “Ще заобиколя”.
Е, да, ама друг път няма
и в сърцето ти настава драма..
Пред теб се изпречва и яма...
После виждаш къща голяма,
но си казваш “Ами ако това е на Дявола капана?
Я по-добре отвън да си остана.”
Все по напред вървиш,
но си обеден, че някъде ще сгрешиш.
Вървиш, а пътя няма край,
викаш си “Ухааа! Това е рай!”.
Срещаш много и различни хора
и забелязваш, че не усещаш умора.
Ала се замисляш:
“Ами ако живота е една отрова?
Ох... дали пък да не отивам вече в гроба”...
шоколадчеМИЛкА
15 Юни 2006 г.
mnogo svejo i...veselo,a vsu6toto vreme i vqrno 
bravo,prodaljavai taka 
tva e super
радвам се,МНОГО се радвам че ви харесва :}}}}
