Небето е така красиво
с това тъмно синьо.
Слънцето залязва
и нощта ни показва.
Не се виждат облаци засмени,
защото бляскат звезди големи.
Нощта е изпратила деня
и сега посреща най-красивата луна,
но ето, че дойде и
дъждът-неканеният гост на вечерта.
Той пуска първите капчици вода,
които разстройват мен и моята душа.
Навън вече вали, вали...
Дъжд от сълзи стичат се
от моите очи.
Просто ей така,
сълза подир сълза
изтича любовта,
но защо става все така?
Как да обясня,
че имам нужда от нея сега,
че не искам да си отива
и всичко да се срива.

tanq_rs
12 Мар 2007 г.