Колко ми липсват отминалите дни...
Колко страдам по загубените мечти...
Колко липсваш ми и ти...
Толкова мъка, толкова сълзи и това всичкото направи го ти...
Нямало да има между нас лъжи, нямало да има и сълзи...
Милион обещания подари ми ти, а после нарани...
Колко липсват ми отминалите дни...
Дни, прекарани в градене на мечти...
Колко липсваш ми и ти...
Колко щастие имаше между нас, спомняш си, нали?
Колко любов и горчиви дни, спомняш си ги, нали?
Капеха първи есенни листа, намерих любовта...
След това зимата дойде и замръзна твоето сърце...
Нямаше ги вече нашите мечти, нямаше те и теб, нали?!
Напрежение между нас стои, тихо слушай ме сега, не говори...
Любовта си исках цялата да ти дам,
Да не чувстваш никога това да си сам...
Подарих ти своите мечти, подарих ти себе си дори...
Колко ми липсват отминалите дни...
Сега тъна в спомени, а навън снегът вали...
Колко липсваш ми и ти...
Колко липсват ми твоите очи...
Но пред теб на колене не падам...
Сърцето си никога аз не предавам...
Вземи всичките сълзи, заключи и изгори...
Ако огъня огасне, виждаш ли колко много са били?
Някой дал ли е за теб толкова сълзи, толкова любов, мечти...
Пропилени са били изминалите дни...
Пропиляна обич, изгубена между заблуди и лъжи...
Ела, протегни и отвори ръце... поеми мъртвото ми сърце...
Избери си някое море, захвърли го там...
Но без мен, знай, че завинаги оставаш САМ!!!
CaTwOMaN
17 Яну 2006 г.
