Бяхме си щастливи, весели, игриви,
но в един миг всичко рухна.
Нямаше го този огън във очите,
нямаше ги милите думи.
Не се чуваше вече и любамата фраза “обичам те!”
Ти поиска да си идеш
и да свърши тази приказка красива,
Ти обрече ме на дни и нощи самота!
Ти остави ме безспирно да ридая
и да си мечтая да се върна пак във рая.
Излиза, че за теб аз съм била от многото
и че всяка твоя дума е била лъжлива.
Но за мен ти ще си останеш единствен и неповторим,
ти ще останеш още дълго в моята душа,
и не зная кога ли ще дойде нощта,
в която ще пророня последната за теб сълза.
Не знам дали има смисъл,
но аз ще чакам да се върнеш,
да ме прегърнеш, дори и малко опетнен
да ме целунеш и да ми кажеш, че оставаш си за мен.
шоколадчеМИЛкА
22 Авг 2006 г.
))