Погледнах синьото небе,
любов ли е, или не е?
Душата ми отново е във плен,
сега, когато пак си ти до мен.
Гледаме със тебе залеза златист,
поемайки от полъха на есенния бриз.
Чистота и нежност лъха от сърцето,
искрено, но буйно, като вълните на морето.
Потъвам аз в очите ти зелени,
ти страстно, мило галиш косите разпилени.
Навеждаш се, събираш устни във целувка
и трепва сърцето в жадуваща милувка.
Първата звезда се появява в мрака.
Ето я луната светла – тя ни чака.
От небето ситни капчици валят,
по лицата нежни почват да шуртят
Попивам с устни кожата ти мека,
а ти обхващаш ме в прегръдка лека
Прошепваш чувствено “Обичам те!”,
във вярност и любов заричаш се.

Угасват страстните мечти със гръм,
красива илюзия бе, но просто сън!

K0BAPHA
26 Юли 2007 г.