Сянката на сребърната Луна | Поезия

В сянката на сребърната Луна тя танцуваше под звездната светлина,
шепнейки на нощта омайваща мелодия...
Кадифени поли се въртят насам-натам,
огън гори в погледа й.
А в горите е тихо, никой не се интересува от нея...
Влязла през мрачните поля на нейната душа,
музиката кара разбитото й сърце да танцува,
мислейки за отдавна изгубена любов.
Чувства се сама, чувства се тъжна,
тя плаче на Лунната светлина.
Подтиквана от полуделия свят тя полита...
" Не чувствам нито болка, нито тъга, нито съм наранена,
нищо не остана в мен, освен единствената ми любов."
Ще каже тя...
Сянката на Сребърната Луна,
Сянката на Сребърната Луна...
Някъде зад мъглата тя видя летящите духове,
които ще я водят по нейния път през сянката на сребърната луна...