И пак сама аз бродя в тъмнината.
И чудя се в какво сгреших?
А верният приятел-самотата,
не чува моите сълзи.
Защо в живота вече няма песен,
а само подлост и лъжи?
В сърцето ми е тъжна есен,
за всичко си виновен Ти!
Денят е облачен и мрачен.
Сега сама съм пак, нали?
А пламъкът на любовта угасна,
красивото умря, уви!
spq6tata_krasavica
17 Окт 2007 г.
