Трудно е да погледнеш назад, да търсиш и да не намираш.
Да пиеш от чаша пълна с болка и сълзи,
да палиш свещи и те да не горят.
Да чакаш, а никой да не чака теб,
да се молиш, а никой да не те чува.
Да плачеш с кървави сълзи, лицето ти да потъва в самота и забрава,
да крещиш, но от нечий друг глас стоновете ти да заглъхват.
Да държиш студено острие към сърцето си и да се надяваш то да докосне плътта ти.
Да оставяш огнени стъпки в снега, а от пръстите ти да капят кристали,
да покрива снегът косите ти,а огън да изпепелява тялото ти.
Да виждаш как тъмни ангели крадат мечтите и надеждите ти.
Да докосваш устни, а те да смразяват душата ти,
да галиш коси, а те да те оплитат в лъжи.
Да милваш ръце, а те да те оставят самотна, с опустяла душа и от пепелта да не виждаш спомени.
Да целуваш очи, а те да те мамят и обричат на мъки....
Вдигам тост за изминалото време, за всичко, което все още сънувам!
Трудно е да погледнеш назад, но трудно е и да продължиш напред.
United_fenka
05 Окт 2007 г.
