Когато лятото разцъфне
и аз си спомня за преди,
когато вятърът ме лъхне
и почне силно да боли.
Тогава аз ще те потърся
във моето съзнание за миг,
от болката за миг ще се отърся
и за миг ще видя твоя лик.
Когато осъзная, че те няма,
когато плача тихо в мрака,
когато знам, че е измама,
че ти усмихната ме чакаш.
Тогава аз ще се издигна
към миналото, ще летя...
И може би със мисли ще те стигна,
и може би лика за миг ще възродя...
Тогава ти ще си до мене,
както беше и преди
и никой няма да те вземе,
когато силно ме боли...
Когато се събудя вяла,
ще осъзная - теб наистина те няма вече.
Ще потреперя силно цяла
и ще продължа да пазя спомена си. Вечен.
П.С. За моята Баба. За жената, която ме отгледа и ми беше като втора майка. За майката на моята майка. На моя живот. Върни се, бабо! Обичам те... 3 месеца без теб... БОЛИ!!!
abandoned_girl
12 Май 2007 г.