До този момент животът ми беше безсмислен, нямаше причина заради която да живея, просто нямаше смисъл, бях предадена от всички и заобиколена от лъжи и омраза... Но един ден и за мен изгря слънце, един ден аз видях този човек, човек, който наистина е държал на мен, човек, който винаги ми е помагал, но аз бях прекалено сляпа за да го забележа...
В момент - отчаяна от живота, той беше до мен, той ми подаде ръка, дори ме е страх да го кажа, но това беше единствения човек готов да ме изслуша и да ми помогне...
В този момент от живота ми, в този тъй тежък за мен момент, бях предадена от поредния си “приятел”, от поредния човек, за който аз бях още една в списъка... Приятели, които не са до теб когато имаш най-голяма нужда, приятели, който никога не са те ценяли и не са държали на теб. Но защо да се заблуждавам, до този момент просто всички хора, на които съм държала - те бяха просто едни “приятели”, хора, на които не им пука за мен и които са ми “приятели”, само когато на тях им харесва...
Но в този момент той беше там, готов отново да ме изслуша и да ми помогне. Колко глупава трябва да съм била да не го забележа... Но сега, сега този човек, който преди беше “невидим” за мен, сега ми е приятел и не приятел в кавички, а истински, такъв какъвто никога не съм имала...
Мисля си, че всичко това трябваше да се случи, колкото и да ме боли, трябваше да си отворя очите и да видя истината около мен - лицемерието и лъжите от които бях заобиколена...
Добре, че беше той, иначе и в този момент щях още да си имам моите “така добри приятели”!
Той ме накара да прогледна, той ме накара да забравя болката, той ми даде надежда!
Колкото и банално да звучи всичко това е моят живот. Преди в него съществуваха само болката, мъката, тъгата и лъжата, но сега е различно, сега има за какво да се боря, сега животът ми има смисъл, сега и за мен има надежда!
В момент - отчаяна от живота, той беше до мен, той ми подаде ръка, дори ме е страх да го кажа, но това беше единствения човек готов да ме изслуша и да ми помогне...
В този момент от живота ми, в този тъй тежък за мен момент, бях предадена от поредния си “приятел”, от поредния човек, за който аз бях още една в списъка... Приятели, които не са до теб когато имаш най-голяма нужда, приятели, който никога не са те ценяли и не са държали на теб. Но защо да се заблуждавам, до този момент просто всички хора, на които съм държала - те бяха просто едни “приятели”, хора, на които не им пука за мен и които са ми “приятели”, само когато на тях им харесва...
Но в този момент той беше там, готов отново да ме изслуша и да ми помогне. Колко глупава трябва да съм била да не го забележа... Но сега, сега този човек, който преди беше “невидим” за мен, сега ми е приятел и не приятел в кавички, а истински, такъв какъвто никога не съм имала...
Мисля си, че всичко това трябваше да се случи, колкото и да ме боли, трябваше да си отворя очите и да видя истината около мен - лицемерието и лъжите от които бях заобиколена...
Добре, че беше той, иначе и в този момент щях още да си имам моите “така добри приятели”!
Той ме накара да прогледна, той ме накара да забравя болката, той ми даде надежда!
Колкото и банално да звучи всичко това е моят живот. Преди в него съществуваха само болката, мъката, тъгата и лъжата, но сега е различно, сега има за какво да се боря, сега животът ми има смисъл, сега и за мен има надежда!
kric
15 Авг 2005 г.
Коментари: 7
Lean_f #1, 16 Авг 2005 г.
Mnogo se radvam za teb 
.
.
crazy_teen4e #2, 16 Авг 2005 г.
da ima6 vinagi nadejda e mnogo hybavo ne6to i mnogo pohvalno 
bravo 
bravo
black_lady #3, 16 Авг 2005 г.
black_lady #4, 16 Авг 2005 г.
да имаш добри приятели е нещо жизнено важно, тъй като те са тези, които ще те подкрепят винаги 
според мен обаче (казвам го без намерение да прозвуча като песимист...) човек не бива да се доверява 100% на никого, освен на себе си, а още повече да прави някой друг център на живота си... 
няма по-лошо нещо от това да живееш за друг човек, независимо колко го обичаш, защото, макар и последна, в такива случеи надеждата също умира... 
иначе разказчето много ми хареса! 
според мен обаче (казвам го без намерение да прозвуча като песимист...) човек не бива да се доверява 100% на никого, освен на себе си, а още повече да прави някой друг център на живота си... няма по-лошо нещо от това да живееш за друг човек, независимо колко го обичаш, защото, макар и последна, в такива случеи надеждата също умира... иначе разказчето много ми хареса!
neni #5, 17 Авг 2005 г.
abe da namerish istinskiq priqtel si e napravo shtastie 
ti naistina mnogo si stradala,no eto,4e si vidqla 4oveka do sebe si i si imala kusmet,4e vuobshte go e imalo tam 
bravo mnogo se radvam za teb shtastlivka si s takuv priqtel
ti naistina mnogo si stradala,no eto,4e si vidqla 4oveka do sebe si i si imala kusmet,4e vuobshte go e imalo tam bravo mnogo se radvam za teb shtastlivka si s takuv priqtel
funny_bunny #6, 17 Авг 2005 г.
mn e qki4ko
kric #7, 22 Авг 2005 г.
мерси, но това го бях писала за един човек, които вече не съществува за мен 
но си имам приятели на които наистина много държа дори и малко, но истински! и за това се радвам
но си имам приятели на които наистина много държа дори и малко, но истински! и за това се радвам 