Те седяха отново на онова място, така тъмно и влажно, толкова мрачно и потискащо. Отново очакващи с наслада и удоволствие поредната доза. Очите им червени, ръцете треперещи... така заслепени, така доволни и мислещи си, че това е спасението. Точно преди месец на това място бяха не по-малко от 20 души, а сега “къде са другите?” Ха, къде ли са, просто вече не са сред живите, просто прекалено млади хора си съсипват живота.

На това място бяха само петима: Жоро, Мими, Виктор, Анна и Станимир. Израснали от деца заедно, неразделни във всичко дори и в пороците си. Те се гледаха и не можеха да се познаят “ Какво става с нас?.. Какво правим по дяволите?” - бяха думите изречени от Анна. Тя бе високо слабо момиче, с дълга руса коса, сини очи. Нейната най-голяма страст бе Sk8-та и по принцип бе най-малката от тях. Другите бяха на по
17-19, но тя .... тя бе едва 15-годишна. По простата причина, че ходеше със Станимир те започна да пуши трева, след месец вече шмъркаше, а след още един се бодеше почти всеки ден. Родителите й не го одобряваха, то той беше супер небрежен също запален Sk8eR и търсещ точно момиче като Анна. А тя от своя страна живееше в богаташко семейство, нищо никога не й е липсвало, освен вниманието на родителите й, освен обичта от тяхна страна и разговорите с тях, които за нея бяха така непознати. Тя бяха твърде заети за да забележат, че дъщеря им затъва все повече и повече и когато се усетиха бе вече късно.

Анна се изправи, хвана Станимир за ръката и поиска да се разходят малко навън. Тя започна да му говори, че смята да се самоубие, че не вижда никакъв смисъл в тоя живот, че така или иначе бавно се съсипва и не вижда никаква надежда. Той от своя страна я притисна силно до себе си и “Обичам те“ бяха единствените думи излезли от устата му. Тя го целуна и му каза , че ако не е бил той дори и до сега нямало да издържи. Той я погледна с зелените си очи и все едно целия живот мина като лента през главата му. Всичките хубави моменти прекарани с нея, безкрайните и безгрижни нощи изпълнени с страст и вълнения. Той наведе глава, а Анна я повдига и каза да се връщат при останалите за да не се притесняват.

Отново са там, отново това тъмно място, отново миризмата на кокаин и тези познати физиономии, гледайки с такава празнота. Те се повдигнаха, но Виктор, който бе и най-възрастния измежду тях едвам стана. Беше му зле. Другите си помислиха, че е от поредната доза, но те грешеха. Точно същата вечер когато Виктор бе сам у дома, сърцето му спря. На сутринта Жоро и Мими бяха до тях и го намериха мъртъв, а до него писмо.

След погребението, поредното погребение на един от “техните”, на още един приятел, на още едно младо момче погубило се благодарение на дрогата. След погребението те отвориха писмото само четирима Мими, Жоро, Станимир и Анна, спогледаха се и Мими започна да чете на глас:

“ Може би това е последното нещо, което пиша, защото вече нямам сили. Наистина мисля, че смъртта ме поваля бавно, но сигурно. Аз избрах този живот, защото бях сам, защото бях различен, но никой не ме разбра, защото исках нашите да са с мен, но не бяха. Бяха твърде заети с пътуванията си в чужбина и бизнеса си. Бях сам докато не срещнах вас. Вие сте млади, толкова безгрижни, аз съм едва на 19, но за мене вече няма надежда, но вие, вие не сте чак толкова зависими... Последното, което ще ви кажа е “Моля Ви, спрете!”. Със сълзи в очите Мими дочиташе и последните редове от писмото. След това се спогледаха. Настъпиха няколко минути мълчание, след което Анна се изправи и каза: “Ще се борим с това, ще се опитаме да го преодолеем, няма да слагам край на живота си и няма да се самосъжалявам. Аз обичах Виктор, макар да го познавах от по-късно, но именно заради него и заради всички загубени приятели ще се справим.” След нея се изправи Станимир “С теб съм!”, след него Мими през сълзи каза “Ще е трудно, но ще се постарая.”, Гого ги гледаше мълчаливо, изведнъж се изправи: “Правим го за вас приятели, вие не можахте да го преодолеете, но ние ще успеем. Почивай с мир, Викторе. Обичаме те!”

И след години, когато завършиха училище всеки пое по пътя си, всеки от тях се опита да сбъдне мечтите си. Но те не се забравиха, до ден днешен можеш да видиш над гроба на Виктор четирима вече възрастни хора, преусмислили живота си, намерили своя път и доволни от това, че последното желание на приятелят им стана реалност.

iliana_lp
15 Юни 2006 г.

Коментари: 4
teen_kote #1, 16 Юни 2006 г.
БрАвО мн ме кефи толкова е истинско дори хмм възхи6тавам с е на такива хора 4е са спрели дрогата и са взели наи-доброто ре6ение
liu_3 #2, 11 Юли 2006 г.
mda stra6no e..tova istinskaa istoriq li e ?
MiMcHeToOo #3, 14 Юли 2006 г.
Bravo na teb....Nz kakvo da kaja...Tova istinska istoriq li e?
iliana_lp #4, 15 Юли 2006 г.
emi ne eeee... za golqma radost ..