Автор Съобщение
The_Kiss
Пуснато на: 05 Мар 2008 г. - 18:17 ч.
Според вас хубаво ли е родителите да са амбициозни и къде е границата ? Трябва ли да ви натискат,за да се справяте по-добре ? Ако детето е малко (да кажем 10 години) и родителят вижда,че то има данни за спорт/музикален инструмент и т.н.,но детето не иска да тренира трябва ли да го запишат въпреки всичко ? Последният въпрос го задавам,защото четох някъде,че жена сега обвинява майка си,понеже като малка не я е записала да свири на пиано,но тогава детето не е искало.Та трябва ли да бъдем оставени на мира и да си "съсипваме" живота както искаме или имаме нужда от насочване и/или притискане ? Смятате ли,че на 10 години пак трябва да ви се зачита мнението дори и после да съжалявате за това ?
dafi_bs
Пуснато на: 05 Мар 2008 г. - 19:00 ч.
такаааа .... едно е да си амбициозан родител и да подтикваш детето си към нещо добро, друго е да го насилваш да прави нещо, което не му харесва и по този начин родителя "сбъдва" своя стара мечта. всички хора имат право на собствени мечти и цели. това, че родителите не са успяли на времето не означава, че детето им трябва да се занимава с нещо, което не му се нрави
spanxxx
Пуснато на: 05 Мар 2008 г. - 19:00 ч.
хм... ако не ми се е учело английски в 4ти клас, мислиш ли че щях да го уча?

родителите трябва... но само ако детето иска... тва "мойто гардже най-убаво" могат да си го заврат... някъде.... че то това си е жив тормоз!
chica
Пуснато на: 05 Мар 2008 г. - 20:06 ч.
еми лично аз си мисля че трябва да се зачита мнението на децата независимо колко малки са те , щот ако правиш нещо безжелание и таланта ти се губи ти не го развиваш.А ако има детето даден талант тои рано или късно почва да се проявява и тогава всичко е много по добре.
Servantes
Пуснато на: 05 Мар 2008 г. - 22:11 ч.
Бе да го оставят детето да прави квото си иска. Някой да е чувал за велик гений или спортист който да е живял щастливо. Ако имам някой ден деца ще искам да са щастливи през целия си живот. Да завършат средно образование - ще ги карам, но нищо повече
fire_fairy
Пуснато на: 06 Мар 2008 г. - 00:38 ч.
Ако мен ме натискат да уча,аз на пук няма да го направя.Винаги прая тфа което те не искат,тъй че няма смис при мене-Е нормално е поне до 5 клас да знаеш азбуката,числата и таблицата.До тогава съм учила непрекъснато-Станах ли 5ти клас спрях да зубря
f_lora
Пуснато на: 06 Мар 2008 г. - 09:41 ч.
На мен ми се случи нещо подобно преди няколко години на изпитите след 7-ми клас-баща ми ме записа,като преди това се бяхме разбрали,че не искм да ходя... Е,отидох,за да не го разочаровам-по математика 2,по БЕЛ 4-по тоя начин баща ми ме накара да се чувствам виновна,че съм изкарала 2!След това не ми говореше 4 дни... Мен пък много ми дремеше.... Никак не обичам д ме карат да правя нещо,което не искам,но явно характера ми омеква в такива ситуации,защото просто не мога да каже "НЕ"... Пак е добре,че родителите ми не са маниаци,е до сега да съм станала вундеркинд...
Виктор
Пуснато на: 12 Мар 2008 г. - 08:57 ч.
Амбициозните родители са нещо лошо... При положение, че аз си знам възможностите, защо те продължават да искат още и още...?
Axel
Пуснато на: 12 Мар 2008 г. - 14:02 ч.
Защото при тинейджърите горният им предел все още не е становен.И те гледат да те притиснат, за да може пределът ти на възможностите да е по-висок.Да свикнеш на повече трудности, на повече работа...
fenix_
Пуснато на: 16 Мар 2008 г. - 07:57 ч.
Амии ... аз като "потърпевш" от амбициозни родители смятам , че крайният резултат е средно успешен ... Баща ми има визше по ядрена физика и вкъщи става Судом и Гумор като нося последователно няколко слаби оценки ... но не бих казъл , че съм тотално подтиснат - просто имам нужда някой да ме вкарва в правия път като тръгна да се отклонявам , но понякога прекаляват. Все пак и личните ми цели са много високи , но според родителите ми не се старая достатъчно за да ги постигна Абе шашава работа !