Ти жестоко същество, с кръв сякаш от лед.
И твоят поглед ме убива... и тази болка, която ти ми причини.
Искам да те обичам, но по-добре е да не те докосвам.
И искам пак да те прегръщам, но всичко в мен крещи да спра.
Искам твоите целувки, но може би ги искам прекалено много.
Искам пак да чувствам твоят вкус, но твоите устни за мене са отрова.
Крещя отново твоето име в нощта.
Желая да те нараня, за да чуя как и ти крещиш моето име.
Не искам повече да си до мен, но твоята кожа е сякаш в моята, рушейки бавно всичко в мен.
И твоите целувки ми носят отровата протичаща бавно в моите вени.
И устните ти толкова горещи се впиват пак в моите, и твойта кожа влажна, докосва моята в нощта.
И пак крещя, не искам да си с мене, но нямам сила да го изрека.
Стонът ми отеква в нощта, загубен някъде в твоите прегръдки.
Искам да те обичам, но по-добре да те намразя.
Искам пак да те прегръщам, но по-добре да те ударя.
Искам твоите целувки, но не искам тези устни.
Искам този вкус отново да почувствам, но не отровата протичаща в тях.
aleandra
24 Май 2006 г.