Беше трудно да видиш болката във нейните очи, и колко фалшива всъщност беше усмивката й. Никой не можеше дори да си представи какво беше видяло това момиче през 15те години, в които беше жива...
Ванеса извади ключа от чантата си и го завъртя в ключалката, молейки се с всяка частица от себе си баща й да не си е вкъщи, но той я чакаше до вратата с полупразна бутилка уиски в ръка. Ванеса изтръпна, тя леко затвори вратата и сложи раницата си на стола, питайки се какво ще стане днес и ще успее ли да види утрешният ден, въпрос който си задаваше всеки ден откакто се помнеше.
-Къде беше? изкрещя баща й.
-На училище, пророни тихо тя.
-А след това? Трябваше да си вкъщи преди 15 минути!
-Извинявай, тате, заговорих се с Лиз...
-Закво пак ма лъжеш, ма кучко? Кой еба пак? Поне да им взимаше пари! крещеше той, докато си изваждаше колана.
Ванеса се свлече на пода и се сви в ъгъла очаквайки ударите, които не закъсняха. Острата болка пронизваше тялото й, но тя не издаваше и звук защото знаеше, че колкото по-тиха беше, толкова по-бързо щеше да свърши. Баща й беше спрял да я удря и сега я блъскаше и риташе в стената, докато Ванеса изгуби съзнание.
Когато се събуди, тя беше на леглото и усещаше ръката на баща си между краката си. Ванеса лежа мълчаливо, докато всичко свърши. Искаше й и се да плаче, но нямаше повече сълзи. И сега плачеше отвътре, и сърцето й се късаше от болка.
Когато баща й заспа, Ванеса безшумно стана от леглото, обу се и тихо пристъпи в хладнината на нощта. Запъти се към плажа където тя и майка й бяхо ходили безброй пъти, но Ванеса не беше стъпвала там откакто майка й почина. Преди, когато тя беше още с тях, Ванеса беше щастлива и безгрижна, имаше прекрасно семейтво и весел живот. Но когато майка и си отиде всичко това рухна.Баща й почна да пие и да си изкарва всичките нерви върху Ванеса, която се чувстваше като изгубено дете, и не знаеше към кого да се обърне за помощ, затова таеше всичката болка дълбоко в себе си.
Ванеса беше стигнала до плажа, но продължи да върви към водата, усештайки как тя изпълваше маратонките й, и мокреше дънките. Но тя не спираше, защото колкото по-надълбоко влизаше се чувстваше все по свободна и сякаш оставяше всичките си грижи и проблеми зад себе си. Тя продължаваше да върви напред докато водата не я обгърна напълно, и с последни сили Ванеса се усмихна истински от години и от нежните й устни илезе последната глътка въздух, която беше взела, а след това почна да потъва все по-навътре, и по-надълбоко...
Намериха безжизненото тяло на Ванеса на другия ден. Никой не разбра защо тя беше направила това, което направи, никой никога не видя болката в големите й сини очи, и никой не знаеше колко фалшиви са били нейните усмивки, но важното беше, че последната беше истинска...
Ванеса извади ключа от чантата си и го завъртя в ключалката, молейки се с всяка частица от себе си баща й да не си е вкъщи, но той я чакаше до вратата с полупразна бутилка уиски в ръка. Ванеса изтръпна, тя леко затвори вратата и сложи раницата си на стола, питайки се какво ще стане днес и ще успее ли да види утрешният ден, въпрос който си задаваше всеки ден откакто се помнеше.
-Къде беше? изкрещя баща й.
-На училище, пророни тихо тя.
-А след това? Трябваше да си вкъщи преди 15 минути!
-Извинявай, тате, заговорих се с Лиз...
-Закво пак ма лъжеш, ма кучко? Кой еба пак? Поне да им взимаше пари! крещеше той, докато си изваждаше колана.
Ванеса се свлече на пода и се сви в ъгъла очаквайки ударите, които не закъсняха. Острата болка пронизваше тялото й, но тя не издаваше и звук защото знаеше, че колкото по-тиха беше, толкова по-бързо щеше да свърши. Баща й беше спрял да я удря и сега я блъскаше и риташе в стената, докато Ванеса изгуби съзнание.
Когато се събуди, тя беше на леглото и усещаше ръката на баща си между краката си. Ванеса лежа мълчаливо, докато всичко свърши. Искаше й и се да плаче, но нямаше повече сълзи. И сега плачеше отвътре, и сърцето й се късаше от болка.
Когато баща й заспа, Ванеса безшумно стана от леглото, обу се и тихо пристъпи в хладнината на нощта. Запъти се към плажа където тя и майка й бяхо ходили безброй пъти, но Ванеса не беше стъпвала там откакто майка й почина. Преди, когато тя беше още с тях, Ванеса беше щастлива и безгрижна, имаше прекрасно семейтво и весел живот. Но когато майка и си отиде всичко това рухна.Баща й почна да пие и да си изкарва всичките нерви върху Ванеса, която се чувстваше като изгубено дете, и не знаеше към кого да се обърне за помощ, затова таеше всичката болка дълбоко в себе си.
Ванеса беше стигнала до плажа, но продължи да върви към водата, усештайки как тя изпълваше маратонките й, и мокреше дънките. Но тя не спираше, защото колкото по-надълбоко влизаше се чувстваше все по свободна и сякаш оставяше всичките си грижи и проблеми зад себе си. Тя продължаваше да върви напред докато водата не я обгърна напълно, и с последни сили Ванеса се усмихна истински от години и от нежните й устни илезе последната глътка въздух, която беше взела, а след това почна да потъва все по-навътре, и по-надълбоко...
Намериха безжизненото тяло на Ванеса на другия ден. Никой не разбра защо тя беше направила това, което направи, никой никога не видя болката в големите й сини очи, и никой не знаеше колко фалшиви са били нейните усмивки, но важното беше, че последната беше истинска...
galiana
23 Авг 2005 г.
Коментари: 22
black_lady #1, 23 Авг 2005 г.
побоят е нещо жестоко... а с това каква тежка психологическа травма може да остави едно изнасилване у едно момиче прекрасно съм запозната... но в случея е още по-жестоко защото причинителят е бащата но самоубийството не е изход, наистина не е 
колкото и да е било тежко, човек трябва да продължи напред!!! аз на нейно място или щях да избягам от къщи или бих убила баща си... макар че тя просто е трябвало да се обърне към подходящата институция, би било най-лесно
crazy_teen4e #2, 23 Авг 2005 г.
Mnogo tyjno 
mai ba6tite na pove4eto momi4eta sa se prevyrnali v nqkakvi izrodi,koito gledat samo sobstvenoto si ydovolstvie.Az sigyrno bih izbqgala ot nas,no ne bih ybila ba6ta si,za6toto tova e jestok grqh.... 
az bih kazala "Pazi Boje"
mai ba6tite na pove4eto momi4eta sa se prevyrnali v nqkakvi izrodi,koito gledat samo sobstvenoto si ydovolstvie.Az sigyrno bih izbqgala ot nas,no ne bih ybila ba6ta si,za6toto tova e jestok grqh.... az bih kazala "Pazi Boje"
cornelkaa #3, 23 Авг 2005 г.
Black_lady mila ne iskam da se karam s teb no pomisli ... Ako se oburne kum podhodq6ata instituciq i 6te go vkarat v zatvora samo za nqkolko godini kolkoto sum zapoznata za 7 nai mnogo . I sled tova ? Sled tova 6te izleze 6te q nameri i 6te stane o6te po lo6o . Mnogo po lo6o . Ami kato izleze tq 6te bude ve4e 22 godi6na moje da ima semeistvo i dete i toi da po4ne dfa gi tormozi nai hubavite izhodi sa samoubiistvoto i ubiistvoto !!!!
Lean_f #4, 23 Авг 2005 г.
Po-tujno ne6to ne sum 4ela 
.Ne kazvam,4e samoubiistvoto e re6enie,no az ako bqh na neino mqsto sigurno nqma6e da izdurja i moje bi bih postupila po su6tiq na4in .
.Ne kazvam,4e samoubiistvoto e re6enie,no az ako bqh na neino mqsto sigurno nqma6e da izdurja i moje bi bih postupila po su6tiq na4in .
black_lady #5, 23 Авг 2005 г.
cornelkaa е, не се знае дали ще я намери... пък и аз за 7 години бих стигнала достатъчно далече за да не ме открие никога.... освен това, пак припомням - самоубийството НЕ е начина... но си права за едно - аз самата също нямаше да кажа на полицията... на времето ми се случи нещо подобно (не с баща ми, разбира се...), но не ходих до никакви истинции и тем подобни
cornelkaa #6, 23 Авг 2005 г.
Imam edna priqtelka 4iito ba6ta q be6e iznasilil kogato be6e malka na 8 . Sega produljava da misli za tova i q e strah ot vsi4ki muje na sveta
black_lady #7, 23 Авг 2005 г.
cornelkaa не знам за нея.. при мен се проявява повече като безразличие към всичко заобикалящо
tedity #8, 23 Авг 2005 г.
Emi ne moga da gi razbera tezi roditeli... Vmesto te da sa tvoqta opora v jivota i vinagi da razchitash na tqh, v edin moment se okazva che te mogat da badat nai-loshiq ti koshmar 
Vmesto te da sa tvoqta opora v jivota i vinagi da razchitash na tqh, v edin moment se okazva che te mogat da badat nai-loshiq ti koshmar
tedity #9, 23 Авг 2005 г.
black_lady da ne bi da iskash da kajsh che i ti si go izpitala mila?
cornelkaa #10, 23 Авг 2005 г.
da si priznaq i az sum go izpitvala no ne mi se govori za tova
tedity #11, 23 Авг 2005 г.
Egati roditelite 
black_lady #12, 23 Авг 2005 г.
tedity, нека поговорим в писма, не тук в коментарите... става лично, а тези неща не са за пред всеки
tedity #13, 23 Авг 2005 г.
Dobre nqma problem 
cornelkaa #14, 23 Авг 2005 г.
po to4na za pred 1180 4ooveka
tedity #15, 23 Авг 2005 г.
funny_bunny #16, 25 Авг 2005 г.
maiko.....oh trupki me pobiha kogato go pre4etoh... mali...i dve momi4eta ot tuk sa go izpitali...naistina nqkoi roditeli sa mnogo jestoki...kato 4eta pove4eto va6i qvno sa takiva...no az imam kusmet za6toto moite sa daobrite v sveta-pozvolqvat mi vsi4ko...nikoga ne sum bila li6ena ot ni6to...nadqvam se i vie da imate kato moite-te sa cqlo zlato
mali...i dve momi4eta ot tuk sa go izpitali...naistina nqkoi roditeli sa mnogo jestoki...kato 4eta pove4eto va6i qvno sa takiva...no az imam kusmet za6toto moite sa daobrite v sveta-pozvolqvat mi vsi4ko...nikoga ne sum bila li6ena ot ni6to...nadqvam se i vie da imate kato moite-te sa cqlo zlato
CaTwOMaN #17, 26 Авг 2005 г.
Това ... НЕЩО ... ме разтърси из основи... Самоубийството не е най-добрия изход,още по-малко убийството...Как ще убиеш баща си бе?той е 20 пъти по-силен от теб,ако нямаш пистолет нз как ще го убиеш... На всичкото отгоре каквото и да ти е причинил.. той ти е баща,той те е създал..най-добрия изход според мен е да избягаш...,но не и да се самоубиеш... или пък да го убиеш... ако го убиеш заминаваш в поправителен дом за малолетни или нещо такова,не съм особено запозната... Но Колкото и да е... не говорете глупости...Разказчето е много хубаво,също толкова и тъжно... за съжаление има много такива случаи и по света,и у нас... Афе... нямам думи... Някои родители са баси буклуците
Но Колкото и да е... не говорете глупости...Разказчето е много хубаво,също толкова и тъжно... за съжаление има много такива случаи и по света,и у нас... Афе... нямам думи... Някои родители са баси буклуците
XaMcTeP #18, 28 Авг 2005 г.
Hmm , mnogo interesen razkaz , stava za mini-drama . Otkade ti doide ideqta za tozi razkaz ?
galiana #19, 29 Авг 2005 г.
CaTwOMaN... samoubiistvoto moje i da ne e nai-dobriqt izhod no povqrvai mi mnogo puti izglejda kato edinstveniqt... i sam mnoo saglasna s teb che ne mojesh da ubiesh bashta si... awe ne znam...
United_fenka #20, 25 Яну 2006 г.
tolkova e kovarno ot stranata na bastata.kak moje da systestvuvat vaobste takiva hora....
chica #21, 24 Май 2006 г.
dokato go 4etqh mi se nasalziha o4ite neznam za6to tovae super gadno a nai gadnoto e 4e ima hora i v realniq jivot na koito im se slu4va ,na men mojebi nikoga nqma da mi se slu4i za6toto ima mnogo dobro semeistvo ama neznam za druigite tva me kara da se zamislq kolko mnogo imam a ne da mi stava kofti kogato mama i tate se skarat
SExy_i_OpAsnA #22, 05 Ное 2008 г.
тцтц.. тъжно, но факт. Много са жертвите на домашно насилие.. Дали ще бъде само бой или и други неща, това е отделен въпрос, но за жалост някои хора просто не могат да се справят с живота си и решават, че ще им е най-удобно да тормозят децата си.. И при мен имаше нещо такова, но това е стара история. Но е факт, че самоубийството не е изход. Да оставя травма, даже и един побой е достатъчен за да остави травма в съзнанието на един човек, но според мен бягството е най-добрия избор. Всякакви институции, да се оплачеш на някой и пр. само биха влошили нещата, да не говорим за убийството. Да ако става на въпрос бих го направила, бих убила за да живея, но последиците няма да са толкова розови, колкото ако просто изчезнеш от лицето на земята (като човека, който си бил), и да се опиташ да започнеш от начало. За мен това просто е най-доброто решение. Иначе евала за разказчето, много добра тема за дискусия, и една истина, която за жалост поне за сега няма как да променим, или поне не тук в България.
