Автор Съобщение
happy_ragga
Пуснато на: 06 Дек 2007 г. - 20:03 ч.
не мисля че има сродни души :\
най-малкото-известно е че броят на жените е по-голям от този на мъжете
което значи че една не малка част от женското население ще е...стара мома
хах

а иначе
хората просто си допадат.не мисля че са предопределени един за друг.а и ако има сродни души,следва че и ролята на съдбата тряя да е доста голямо защото каква е вероятността да срещнеш сродната си душа....
kris
Пуснато на: 11 Дек 2007 г. - 01:54 ч.
iskreno se molq da ima ne6to takova kato srodna dusha i dano da q sreshna nqkoi den 6toto ve4e imam nujda ot neq
krava_i_polovina
Пуснато на: 12 Дек 2007 г. - 00:15 ч.
Има сродни души! Аз познавам моята, но се разминахме... Сега търся полу-сродна
wolfi
Пуснато на: 12 Дек 2007 г. - 20:19 ч.
Най-тудното на този свят е да намерите сродната си душа ,защото тя съществува само ако го искате. Не трябва да я търсите ,защото няма да я намерите. Тя ви намира ,вия я испускате ,а после я гоните из летището. Поне така е в повечето посредствени американсли романтични комедии. Аз мисля така "Пътят към правилния човек е дълък ,но винаги можеш да отбиеш с грешния"
Troll
Пуснато на: 12 Дек 2007 г. - 20:44 ч.
Според мене съществуват сродни души...
Подяволите до преди малко четох разказите на black_lady и направооо... Толкова много любов може да се опише в музика, разкази, поеми, филми... Тя е съвършенна... Но в реалния живот няма как да бъде така....
Axel
Пуснато на: 13 Дек 2007 г. - 00:00 ч.
True...True...
black_lady
Пуснато на: 13 Дек 2007 г. - 03:19 ч.
Разказите ми описват най-често момента, когато хората се влюбват и/или събират... доста по-рядко, когато се разделят. Това не е случайно - всяка любов в своето зараждане е съвършена. Процесът на влюбването се отнася най-вече до идеализирането - да виждаш един човек перфектен... Аз мога да нашиша продължения на всички тези разкази с възможни истории на това какво би могло да се случи след това - но нима някой би искал да чете как една любов умира? Как мечтите си отиват? Как воала на заблудата пада и човекът отсреща остава без маската, предавана му от нашето сляпо идеализиране - ей-така, неприкрит, с гола душа, изпълнена с недостатъци... човешка душа... ще понесе ли отрещния гледката да види своя обожаван човек паднал от пеадестала? Обикновено не

Повечето хора търсят съвършенството... Някои се разделят с прекрасна половинка, само понеже мислят, че могат да намерят по-добра. Перфектни хора няма, следователно няма и перфектна връзка - това всички го знаят, само че отнема понякога време и опит да бъде осъзнато.

Това, което се опитвам да кажа, е че отношенията никога няма да бъдат съвършени, любовта няма цял живот да бъде първоначалните трепети и пеперуди в стомаха. С течение на времето опознаваш човека, отърсваш се от заблудите си, той вече не е идеален за теб, а просто човек с всички свои страни. И всички други биха имали такива. Но ако можеш да го обичаш и подкрепяш такъв какъвто е, то значи влюбването е преминало и е дошла истинска любов. Да познаваш някого перфектно и въпреки това да го обичаш. Да гледаш в очите му и да виждаш там живота си...

Такава любов има, но тя не е съвършенството от началото. Такава любов виждам в очите на родителите си, когато се погледнат макар след 20 години брак. Такава любов виждам у много семейства, у много двойки.... Съществува. Макар и често да се намесват злободневни ежедневни спорове, кавги, сцени, ревност и т.н., има я любовта!
hustler_dc
Пуснато на: 06 Яну 2008 г. - 17:26 ч.
Напълно съм съгласен с "black_lady" това е самата истина и то много добре показана!

Аз лично мисля че всеки човек има сродна душа и през живота си той неможе да не е срещне, но друг е въпроса дали ще може да си отвори очите и да я види, а след това и да я задържи!