| Автор | Съобщение |
DIGHeaD
|
Пуснато на: 23 Ное 2007 г. - 19:28 ч.
 ) |
|
absolut4eto
|
Пуснато на: 23 Ное 2007 г. - 19:31 ч.
 ) v Bojiite u6i  |
|
Shemet_
|
Пуснато на: 25 Ное 2007 г. - 14:50 ч.
|
|
kris
|
Пуснато на: 11 Дек 2007 г. - 17:52 ч.
|
|
Axel
|
Пуснато на: 11 Дек 2007 г. - 22:10 ч.
|
|
kris
|
Пуснато на: 12 Дек 2007 г. - 11:23 ч.
|
|
wolfi
|
Пуснато на: 12 Дек 2007 г. - 20:32 ч.
|
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 12 Дек 2007 г. - 20:45 ч.
|
|
absolut4eto
|
Пуснато на: 12 Дек 2007 г. - 22:10 ч.
 |
|
black_lady
|
Пуснато на: 13 Дек 2007 г. - 18:55 ч.
Аз харесвах едно момче много. Той живееше в София, аз в Бургас. Имахме 2-3 години разлика (аз бях по-голямата!). Той ме възприемаше само като приятелка, а и си имаше гадже... да не говорим, че изобщо не се виждахме. Изобщо. Колко по-невъзможно може да изглежда положението? Не се отказах и продължих да го искам. Мина година, минаха две... Приема ме в СУ и се преместих да живея в София. Той си имаше ново гадже, аз също си имах... Докато един ден не ме писна от всичко, зарязах си гаджето и тръгнах да си се боря за мечтата. Приятелите ми ме убеждаваха, че гоня вятърни мелници и само моето желание не стига, за да променя положението. Какво им оотговарях? "Няма значение кога и как, но той ще бъде мой...!" Казах му, че го хаерсвам, въпреки огромната възможност да ме отреже (все ми говореше колко обича неговата...). И какво се оказа? С бившата му имали проблеми, но не ми го казал, нещата не били толкова розови колкото изглеждало отстрани, а мен ме бил обичал само като приятелка единствено понеже си мислил, че никога не бих го погледнала като друго заради годините му. Сега сме заедно вече няколко месеца и много се обичаме  Вселената помага на любовта, но на истинската любов! Не на поредното увлечение. Любовта, която се докаже с времето, и човек страстно я желае, задъжително почели! |
