| Автор | Съобщение |
|
|
|
|
|
коментарите * |
|
|
Да благодарим,че не сме на тяхно място .. Не мога да си представя живота по този начин ... Мм..като се замисля за проблемите си понякога ми се струват нищожни пред проблемите на тези деца ... Трябва да се благодарни за това,че родителите ни не са ни изоставили,че нямаме подобни увреждания,че сме здрави .. Трябва да оценяваме малкото,което имаме,а не да се лакомим за повече и повече .. Защото както знаете има хора,който и толкова нямат .. Животът е такъв!Мизерен и труден! .. Някой хора подържат клишираната вече фраза "Животът е такъв,какъвто си го направиш!" .. Никога не съм била на това мнение...Защото живота е такъв-какъвто е! Нима тези деца са си го направили така .. и как ? Трудно е .. за тях .. за нас .. за всички ни .. Трудно е да си човек .. |
|
|
не съм гледала филма и се радвам за това... |
|
|
и аз не съм гледал филма, но като ми го разказаха ми стана някакси гадно. И те са живи същества.... |
|
|
Когато успея да оправя собственото си положение, ще имам време да тръгна да мисля и за всички нещастни хора по света... Просто на този етап от живота си нямам средствата да им бъда полезна. |