| Автор | Съобщение |
|
|
аха ок съгласна съм.Мир да има ! |
|
|
хммм не знам как точно се казваше, но човек ще бъде на много високо ниво, когато се научи да слуша сърцето, а не разума си... не че в този случай няма да има пострадали, но ... то винаги има де |
|
|
niki4ka, не споря, просто коментирам. Малко не разбрах предишното ти мнение и затова реших да попиша още малко Даф, кое е по-високото ниво? Да си мислиш "Аз съм нещастно влюбен. Има само 1 човек за мен и това е. Точка. Край." Добре, бориш се за този някой. Но не се получава. Бориш се още. Страдаш още. Или.. да решиш да оставиш нещата. Да страдаш известно време, но после да се огледаш и да видиш, че живота е по-силен от всичко, да започнеш отново. Да обърнеш внимание на себе си. Да се чувстваш добре, усмихнат, а не постоянно натъжен. Кое е по-високото ниво? Говоря тук, само когато виждаш, че нещо не се получава, но не спираш да се доверяваш на сърцето си и ровиш все на едно и също място. Сега, ако си щастлив и получаваш всичко, което си искал и даваш всичко, което си искал да дадеш, тогава сърцето ти е щастливо, понякога постъпваш неразумно, но радваш другия и т.н. В момента аз не говоря за това, само да се уточня |
|
|
не знам как се казваше това по-високо ниво .. четох го в една много стара книга по психология. целта на това човек да прави това, което сърцето му казва е да покаже чувствата си, да ги изразява открито, а не да се чуди "ами ако направя така какво ще стане", "ако бях направила това, дали той нямаше да е с мен" или нещо от този род. защото хора се боят точно от болката, страх ги е да бъдат отхвърлени и точно затова предпочитат "да страдат" известно време, отколкото да се доверят на сърцето си |
|
|
Даф, говорехме за различни ситуации. За тази, за която говориш ти - да се съмняваш дали да споделиш чувствата си и т.н. съм съгласна с теб, че не бива да се колебаеш. Просто преди говорех за друг вид драма между сърцето и чувствата |
|
|
да, то има много ситуации и много верни отговори, а още повече грешни |
|
|
лелеее кви сте философиии... |
|
|
Тук сигурен съм Даф ще се сети за изречението и за случката... Човек трябва да успее да прескочи разума си, за да бъде щастлив. И mani123...бъркаш...казваш, че примерно за теб има един човек и се бориш и бориш и не се получава и си още по-нещастен... и бла бла бла...Винаги човека ще е един...казваш, че щом не става значи тъпчем на едно място....тииииииииит...трай ъгейн.Човекът е един и същ, но не и положението.Трудно е за обяснение...то се усеща.Мисълта ми е, че тотално грешиш щом казваш, че се тъпче на едно място.Не става по един начи...пробваш по друг. Сети се за пътя на реката...реката създава своят път...от там от където не може да премине просто избива в друга посока и накрая пак стига до там до където трябва... |
|
|
аксел, не се сещам но се сещам за нещо. но винаги в нещо лошо има и нещо добро. сърцето ти казва да направиш нещо, разума също, правиш го, но не се получава. но точно, че не се е получило се отваря друга врата, която променя всичко ... |
|
|
Прав си, но грешиш в едно, Аксел. За чувства трябва да има двама души. Не може единия да се старае, да дава всичко от себе си, а другия да няма желание. Друго е. Имаш две страни и дори едната да прави всичко, ако другата не се старае също - то просто е безмислено. Когато си сам, има момент, в който трябва да се откажеш. |