Епитафия

Начало > Teenzona FUN > Красота & Мода
Автор Съобщение
Epitaph
Пуснато на: 07 Май 2008 г. - 00:10 ч.
Жерар дьо Нервал – Епитафия



Той мина своя век ту като в бляскав пир
Ту влюбен и самин, ту странен и сиротен,
Ту като никой друг, ту като стотний стотен –
Докле смъртта дойде при него най-подир.

И той я увеща за малко да почака,
Докле последен стих написа в самота;
В ковчега легна сам и угаси свещта –
И върху свойта гръд ръце той сложи в мрака.

А често бе ленив и гаснеше унило;
В мастилницата му засъхваше мастило –
И туй, що тук узна, съвсем бе малко то.

И в онзи зимен ден, щом от живота земен
Той бе позован към друг, наречен тук нетленен,
Замина, питайки: “Аз дойдох, но – защо?”
Servantes
Пуснато на: 07 Май 2008 г. - 01:14 ч.
Страхотно стихотворение.Много дълбоко и някак нежно.
Servantes
Пуснато на: 07 Май 2008 г. - 01:17 ч.
А и ми е драго, че не съм единствен заседнал пред компатова време.
Epitaph
Пуснато на: 07 Май 2008 г. - 01:29 ч.
мне, не си
myxomopka
Пуснато на: 07 Май 2008 г. - 06:20 ч.
Таман го четох в myspace =]
kris
Пуснато на: 07 Май 2008 г. - 17:32 ч.
напомня ми за Диоген - хората го мислили за луд, защото ходил посред бял ден със запалена свещ и казвал:" Търся човек! "
crazy_kari
Пуснато на: 07 Май 2008 г. - 18:47 ч.
КеФи мЕ
Ruby_Bolger
Пуснато на: 16 Май 2008 г. - 23:38 ч.
този човек е имал проблем.... не е разбрал защо го е имало!! иначе е толкова красиво написано....