| Автор | Съобщение |
MiMcHeToOo
|
Пуснато на: 04 Юни 2008 г. - 15:52 ч.
|
|
Mality
|
Пуснато на: 08 Юни 2008 г. - 04:54 ч.
 Е Илийката не се е променил много,все още сме приятели,излизаме си.. дори за един кратък момент имахме връзка(която не продължи много,просто защото приятелството ни е по-силно).. и такам... много се радвам че поддържам връзка с много от старите (доооста стари) приятели,включително и с първата си детска любов. Междудругото скоро си говорихме за това,че съм го харесвала като малка,доста се смяхме,той каза че също ме харесвал ама го било срам...хехе ,сладки деца сме били  |
|
Ангелушка
|
Пуснато на: 16 Май 2009 г. - 21:09 ч.
 Моята детска любов се казва Мартин. Бяхме в един клас 7 години. Не съм 100 процента сигурна, но мисля, че си го харесах още първия път, когато го видях - в началото на първи клас, и моята "любов" продължи 4-5 години (с известни прекъсвания) . Някъде в 3-4. клас дори седяхме заедно - явно класната беше влязла в ролята на добрата фея, за да ни събере на един чин. Както и да е, това не ми помогна особено, защото тогава бях ужасно срамежлива и май даже не си и помислях да му призная какво изпитвам. Но тогава той пък взе, че ме хареса! Само че малкото комплексирано момиченце, което бях (и, честно казано, не съм се променила особено), реши, че трябва да се направи на недостъпно. Момчето ми предложи да станем гаджета и, въпреки че ужасно много исках да съм с него, му отказах - изобщо не помислих, че така наранявам човека, когото толкова много харесвах...Вярно, че бяхме деца - в 5. клас, но чувствата на човек винаги са раними, независимо от възрастта. Така, след като се разделихме в края на 7. клас, сме се виждали само няколко пъти, и то за много кратко. За последно се видяхме случайно преди две години - на гарата в родния ни град, където се прибирахме за ваканцията. Много искам да се срещна с него, за да видя доколко се е променил...някак си пазя спомена за тази привързаност, която изпитвах към него, и се надявам той да си е все същият страхотен човек, какъвто беше |
