| Автор | Съобщение |
|
|
Мързи ме.. |
|
|
Хаа бъзикам се бе ^^ Небето беше някак странно зеленикаво. Може би защото слънцето толкова го мързеше да грее, че дори бе извикало Луната да му прави сянка. И пееше. Може би заради киселинния дъжд... или може би просто.. (ще отворя скоба). Той седеше на спирката, бавно отпивайки от кетчупа по парчето пица от лев и двайсет, който все повече се разтичаше по левия му крачол. "Шит" - помисли си той и се огледа. Наоколо нямаше никого. Никого, освен агитката бабички, настанили се до кошчето за боклук, тръпнещи в очакване да дойде автобусът, да премажат възможно най-много народ и да се отдадат на релаксация в 60-градусовата обстановка(отварям скоба). Икарусът се зададе от завоя. Той стана от пейката и влезе, но почти веднага бе избутан от една от гореспоменатите бабички, която първо му се видя като каца вино(отново отварям скоба), струполи се на пода и овисна в кома. След няколко спирки Той бе събуден от контрольор, който настоятелно искаше да го провери за билетче и още по-настоятелно го риташе в бъбреците. След като бе изхвърлен от превозното средство, Той си помисли: "Ебати якото! Пропуснал съм само 18 спирки!". Наоколо отново всичко бе някак необикновено зеленикиво. Той свали зелените си очила и загледа с интерес микровълновата печка, която се опитваше да се покатери на едно недружелюбно дърво. (Скоба.). В този момент един странен човек се приближи съм Него и му каза: "Хай, Ай`м Джийзъс.". "Защо говориш на английски?" - попита Той. "На служба съм.". ПОНИЧКИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ |
|
|
I |
|
|
I *сатър* NY |
|
|
странно как човек винаги започвайки нещо се отказва стигайки до някаква определан част наричаща се цялост... не можеше ли просто да не спира да свършва когато почне да бла-бла... имаш криви зъби.. |
|
|
хах Дееедиии |
|
|
ДигХед нещо ми се цупи. Извинявай, другия път щи пусна ^^ |
|
|
хах на мен ли!? |
|
|
На дигхед, ма. Следи словореда ^^ |
|
|
аз се размножавам вегетативно .. ти не можеш да ме задоволиш.. |