| Автор | Съобщение |
|
|
хмм мислих да не отговарям на въпроса ти, но дойде и този ден... не просто ме натъжавате, а направо ви завиждам. да, завиждам. при мен се случва доста рядко, но ето, че е факт. ще питаш защо? ами защото всичко ви е наред. да, знам че не е така, но поне не показвате другата страна на нащата. и аз преди не я показвах, а сега съм от хората, които не харесвам- оплаквам се! ходих днес с майка ми да меря рокля. мерих една, две, три... нищо не си харесах, а това, което харесах не ми ставаше. но капака на всичко дойде,когато влязох в 3ти магазин. продавачката беше ужасно неучтива, а с всяка следваща рокля аз изглеждах все по-ужасно. но капака бе, когато в същия този магазин едно момиче със съвършенна фигура мереше една грозна рокля, но на нея й седеше много хубаво. момичето бе с майка си(която не мрънкаше, за разлика от моята която го правеше) и приятеля си, който й каза "изглеждаш чудесно". вечерта не можах да спа. сънувах как си говоря с едно момче. сънувам го често, но след този сън не можах да заспа отново. говоря разни неща, защото и аз самата не мога да разбера какво точно искам да кажа. даже лъжа... знам какво ми е, но не искам да си го призная, защото всичко ми идва прекалено много. онзи ден госпожата ми от урока ми каза "няма да те приемат там където искаш", а аз си замълчах, но казах на другото момиче, което беше с мен "аз и без това няма да уча това, което искам".. сега завиждам на всички устремени, замечтани, красиви хора. преди им се възхищавах, защото си мислих, че приличам на тях. сега оглеждайки се виждам, колко съм различна и колко трудно е всичко. преди аз бях тази, която говореше "не се притеснявай, всичко ще бъде наред, ще бъда до теб", а сега аз имам нужда да чуя тези думи.не да повярвам на тях, а просто да ги чуя. и както казва мишо "ти си една комплексарка, нищо повече". и за разлика от вас, май наистина съм такава. всички гонят мечтите си или поне малките цели, които си поставят, а аз всеки ден си повтарям "от утре сядам да решавам задачи и да уча по литература" минаха месеци от първия път, когато си го казах. та... нищо не ми е наред, но важното е, че сутрин се събуждам(ако въобще съм могла да заспя) и си казвам "днес нещата ще са различни и всичко ще е наред" хах обичам да се заблуждавам и добре че е тина търнар, че в момента много ме успокоява |
|
|
Да ама после като мине този гаден период, без значение какво постигнеш, се чустваш по-силен. Викаш си - Е, и това го надживях. "...защото всеки ден е-бал." |
|
|
Колко сте писали? |
|
|
купих си рокляяя чувствам се по-спокойно... не съм очаквала да си купя такава рокля, но когато я мерих се харесах... ще издам една пикантна тайна златна е хахах |
|
|
искам да изненадам съучениците си и да им подаря по нещо малко за спомен. искам да са еднакви нещата, за да няма "сърдити", но пък нещо не ми идват идеи какво да им подаря ... помагайте п.с. купих си и обувки |
|
|
грешка, грешка голяма грешкааа вместо да си седя вкъщи и да решавам задачи отидох малко на "екскурзия"... (не с класа) разхождахме се из гората и беше много хубаво но стъпих на криво нооо това не е всичко... прибираме се с колата и гледам, че съм изгоряла на ръкав не знам какво да правя |
|
|
Тази тема стана кат Из дневника на един абитюрент. И ми е една от любимите |
|
|
хахах много се притеснявам за матурите мислих си, че по бг съм по-добре, но има доста упражнения, в които не мога да видя грешките... по лит сега като се запознах горе долу с авторите и съм сравнително добре... по математика не мога да решавам лесните задачи ужасТ хайде да минава 19ти и ще има жик так |
|
|
едната матура мина... още 3 дена ииии почивкааа ще обикалям магазините да си купя разни неща. искам обувки за изпращането и чанта за бала останах много трогната, когато миналата седмица една позната от америка ми прати картичка по пощата |
|
|
Който не може да те зарадва с присъствие...те купува с пари Та колко да пращам? Тъпо, ама истина...факт! |