Автор Съобщение
alex4ooo0oo
Пуснато на: 18 Авг 2009 г. - 22:30 ч.
male male tfa nz koi go e pisal ama e pisano za men
deadlogic
Пуснато на: 25 Авг 2009 г. - 22:34 ч.
Снощи отивам на разходка в 2 през нощта през мътните софийски, ако могат да се приспаднат към тази категория, улици на Люлин. Беше две или четири. Се в гъз. Крайната цел беше нещо от сорта на Район Лозенец, където имам един много хубав, удобен и двуместен матрак. И не този до контейнера, за който си мислите. Този на петия етаж на блок тридесет и осем. Апартамента в дъното. Средната стая. До прозореца. Срещу компа. Ключовете стоят под платчето. Отплеснах се. Бяха ни изгонили от някво място. Ма не некво с хора и охрана, а от най-прост апартамент с напивки и напушки мамка му... За първи път ми се случва. Хубавото беше, че така старателно си бях оставил телефона, заедно с парите и документите на бюрото в гореспоменатата средна стая, в която точно преди малко открих едно малко сладко козче, забравено от моя милост, старателно свито в час по математика преди около два месеца, оставено да отлежава зад произволен учОбник по астрономия. Бяхме трима - аз, Говедо 1 и Говедо 2. Познавах само Говедо 2. Но двете Говеда се познаваха помежду си. Вероятно се досещате, че не след дълго се запознах и с Говедо 1. Питате се защо номерирах Говедо 2 с двойка, след като го познавам по-от-рано? Защото Говедо 2 е ебати сухарското говедо. Мамка му рошава... Говедо едно се оказа пияно като свиня. Мутирали изроди ви казвам. Отплеснах се. И докато съм се отплеснал, ще реша да ви споделя, че от 4 часа на обед не съм спирал да слушам Нирвана... Сметнах го за важно... Не знам защо... Може би носталгия. Както и да е. И понеже парите ми бяха забравени, а Говедо 2 е некъв натегач, решава, че ще ми плати таксито. Спираме аз, Говедо 2 и Говедо 1 едно малко и сладко жълто автомобилче, карано от малко и сладко жълто китайче, но за наше забавление се оказа, че автомобилчето не се числи към такситата.. До сега не бях виждал жълта кола, която да струва по-малко от 10 000 лева, която да не вози хора за пари. Нещо като проститутка за хора, които искат да бъдат закарани някъде. Днес съм пълен със свръхинтелектуални сравнения. По-късно, след като половин час обикаляхме паркинг за таксита, най-сетни си избрахме най-малкото и най-сладкото, за да можем едвам да се поберем всички вътре и да ни е възможно най-тясночко и сладичко ^^ Говедо 1 и Говедо 2 събират парички и най-жизнерадосто заявяват къде искат да бъдат откарани. За първи път чувам толкова забавни указания... След като Говедо 2 слезе, останах само аз. Говедо две вече беше платило моя път и аз, усмихнат и с палец в уста, изчаквах да бъда откаран. Явно разбрал, че на мен не ми се намират никакви пари и/или нещо ценно, освен гривната от Туборг на дясната ми ръка, Йордан(така се казваше чичото, който ни визеше), разведен, с дъщеря на 23, която "не може да си намери свястна работа, защото нищо не става от нея и поне да беше завършила шибаната гимназия", реши да ме повози за по-кратко време от припева на песента на Азис, извираща през радиото, и най-мило ми каза да "си обирам крушите, че не му се занимава". Този път реших да не стигам до бой. Заради това, че ме мързеше, не заради респектиращото ми 60-килограмово телосложение с цайси. Незнаейки местоположението си започнах да търся. Не знаех какво, но ако го бях видял щях да разбера, най-вероятно... Нещо като денонощен магазин с клетъчен телефон.. или забравен мобифон на някоя пейка... Дори и чанта с пари би свършила перфектна работа... Уви... Нищо. Дори бездомни кучета не се чуваха. През главата ми минаваха мисли да счупя някоя ветрина, поне да се задейства алармата, за да ме приберат за през нощта, поне да се наспя хубаво. И тъкмо когато нещата не можеха да станат по-зле, сле случи най-лошото възможно нещо... Случи се това, от което дори Ботев се е срахувал, за което дори Стивън Кинг не се е усмелявал да пише... Започнах да изтрезнявам. Премигнах няколко пъти, времето като че ли сприраше да тече толкова неусетно. Бях корабокрошенец без самотен остров, атентатор без кола-бамба, Шерлок Хоумс без лула, Макдонълдс без готини тоалетни, Димитър Бербатов без диадемата си... Бях изгубил Своя Ляв Чорап. Неусетно, вероятно заради преживяния шок, шокиран, съм заспал. И то не на някоя пейка, както сами подозирате, а на парапет(или там както се казва) на подлез. И колко бях стресиран, когато се събудих и видях, че сънят ми не се е простирал на страната, близка до стълбите, а на тази, под която започва дупката. А колко още-по-стресиран бях преди това, когато над мен една мила бабичка се бе надвесила и, вече успяла да ме събути, ме попита дали съм се изгубил. Дружелюбна и печена. Като от Червената шапчица. Дори си направи труда да ме изпрати до спирката. В трамвая обаче, се качи контрола, която настоятелно искаше да ме провери за билетче и още по-настоятелно искаше да ме "срита в бъбреците". След като излях изповедта си, обаче, грамадния човек се смили над мен и, в знак на признателност, разпореди на двамата си колеги да не ме закачат и дори ме черпи бира на спирката, защото "го заслужавам". В следващия трамвай вече бях заспал и изпуснах спирката си за две бройки. За щастие това беше обръщалото на Хладилника. Усещах близостта на дома... както и миризмата от стаята си... След по-малко от 10 минути бях пред блок 38. След още 2 на петия етаж, в апартамента в дъното. Средната стая. На двуместния матрак. Колко малко му трябва на човек...
deadlogic
Пуснато на: 25 Авг 2009 г. - 22:37 ч.
ако още не е късно не го четете. Сериозно. не съм с всичкия си ^^
deadlogic
Пуснато на: 25 Авг 2009 г. - 22:38 ч.
тва всичко е по истински случай бтв
Ruby_Bolger
Пуснато на: 26 Авг 2009 г. - 12:06 ч.
"...от което дори Ботев се е страхувал, за което дори Стивън Кинг не се е усмелявал да пише"
deadlogic
Пуснато на: 26 Авг 2009 г. - 15:56 ч.
хах.. И после защо влизам пиян на класните по литература ^^ Дано не ми направят проблеми на матурата ^^
Ruby_Bolger
Пуснато на: 26 Авг 2009 г. - 16:19 ч.
няма! рано е за пиене, ама щом ме пускат без да съм пила кафе, що да не те пуснат подпийнал
crazy_teen4e
Пуснато на: 02 Септ 2009 г. - 23:12 ч.
Това за Стивън Кинг и на мен ми хареса хахахах