Автор Съобщение
dafi_bs
Пуснато на: 20 Авг 2009 г. - 01:04 ч.
времето лекува...
с времето човек забравя както очите на човек, така и думите, който е казал..
най-много се помнят действията... не давайте парите си за глупости, а пътувайте и се забавлявайте...
онзи ден честитих рождения ден на един познат, с когото не се бяхме чували от коледа... питах го как е минал р.д., а той ми отговори, че ходил на волейбол във варна. бяха минали само 8месеца, но вече бях започнала да забравям неговите любими неща...
днес се замислих дали един друг познат може да ми е колега и се опитах да си спомня как изглежда, но образа му бе потънал надълбоко в мислите ми и не успя да изплува...
сега, когато пиша тази тема се сещам как преди баба ми да почине не се бях сещала как с баба и сестра ми ходихме в една градинка и обичах да си играя там...


темата е да ви питам дали времето лекува?
дали вие вече сте забравили думите?
а очите?

дайте примери...
дано разберете темата.....
Ruby_Bolger
Пуснато на: 20 Авг 2009 г. - 11:33 ч.
силно се надявам времето да лекува, защото иначе много болка ни чака! най - мразя, когато забравя как е изгеждал някой, с когото съм си изкарвала добре, а не виждам отдавна. е това са детски приятелства и все пак е притеснително! странно е, че в такива (дори в не толкова детски ситуации) забравяш основни неща за човека, но примерно винаги помниш някой определен жест или думи, които ти е казал! поредно потвърждение на твърдението ми за всички хора - егоисти... все пак използваме само около 10% от капацитета на мозъка си, така че има надежда да забравяме, дано да е това, което трябва...
crazy_teen4e
Пуснато на: 20 Авг 2009 г. - 21:37 ч.
Времето лекува отчасти.Прави те по-склонен да простиш.

Но има неща,очи,хора,думи,малки жестове,погледи,целувки,прегръдки...които просто никога не се забравят.Може да не се сетиш какво точно е било,но си спомняш усещането,което ти е донесло.А това не е ли по-важното?
LoF_Is_pOIsOn
Пуснато на: 27 Авг 2009 г. - 09:54 ч.
при всеки е различно .. на мен времето ми помага, да забравя болезнените неща, а не да се примиря с тях...
някой си ги спомням, но не ме вълнуват вече.. времето ги е отнесло в миналото и си седят там..
аз помня много физиономи, така че до сега не ми се е случвало да не мога да се сетя за някоя..и въпреки, че ги помня, не мога да погледна някой в очите така, както съм го гледала преди време
dafi_bs
Пуснато на: 28 Авг 2009 г. - 01:43 ч.
тик так тик так...
губите си времето...
а какво е то?
на някой пука ли му за него?
осъзнавам, че след изпитите лятото доста си го пропилях и нищо по-така не съм направила......
мразя да си пропилявам дните...
а още повече мразя, заради себе си да не виждам хора, които харесвам...
да отлагам във времето нашите срещи...
докато не стане късно....


исках да отида при един приятел... да пропътувам стотици км, но понеже щях да отида с приятели решихме да не ходим там... вчера писах на този приятел, че съм имала намерение да отида, а той ми вика ``добре, че не си дошла, защото нямаше да изляза`` вярно момичето, което харесва от 2години тръгна с най-добрия му приятел, но аз исках да му покажа, че не е сам в трудните моменти... но ... преди бяхме близки, мислих си, че съм важна за него, но май само съм се залъгвала...

да... времето се развали... стана студено... а аз тъкмо исках да отида на плаж